5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 789
София, 18.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1251 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Р. Г. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Л. А., против въззивното решение № 26 от 20 април 2012 г., постановено по гр.д. № 54 по описа на апелативния съд в гр. Бургас за 2012 г., с което е потвърдено решение № 407 от 19 декември 2011 г., постановено по гр.д. № 1704 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2010 г. за отхвърляне на предявения от Г. против Т. А. Т. от [населено място] иск за установяване, че Г. е изключителен собственик на апартамент, както и евентуално предявения иск за признаване за установено, че Г. има значително по-голям принос за придобиване на жилището.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като за да се уважи претенция за частична трансформация е достатъчно да се докаже придобиване на вещни права в имота с лични средства; по делото не е доказана пълна трансформация, а частична такава; липсват мотиви за това какъв е произходът на вложените средства при придобиване на процесния недвижим имот, има ли вложени лични средства на съпрузите; в закупуването на имота са вложени 19400 лева лични средства на ищеца спестени средства отпреди сключването на брака, или лично имущество на ищеца са 19400/50116 идеални части; показанията на свидетелите на ответницата са противоречиви, неясни и нелогични, а и един от свидетелите е заинтересован от изхода на спора; съдът не е обсъдил относими за спора факти и доказателства и е съставил привидни мотиви; не е обсъдена посочената практика на ВКС; допуснати са грешки при формирането на вътрешното убеждение на съда. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: допустимо ли е при участие на двамата съпрузи в сделката за придобиване на недвижим имот и влагане на лични средства на единия съпруг да се признае наличието на индивидуална собственост на този съпруг вследствие трансформация на лични средства; оборва ли се презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС ако се докаже, че са вложени лични средства от единия съпруг в придобиването на този недвижим имот, ако в договора за продажба не се конкретизира съгласувано различие в придобиването на собствеността от съпрузите, а имотът е придобит на името на двамата съпрузи; може ли съдът при своята самостоятелна преценка на събрания пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото да прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора, без да се съставят мотиви, в които се посочват всички искания, възражения на страните, преценка на целия доказателствен материал и да се извращават данни по делото, и касае ли това съществени нарушения на съдопроизводствените правила – нарушение на разпоредбата на чл. 236 ГПК.
Представят се две решения на ВКС по отменения ГПК, поради което явно се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Сочи се още, че ВКС следва да установи съществува ли противоречие между едно от представените решения и решение № 7404 по адм.д. № 2471/2007 г., І отд. ВАС. Според задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, т. 3, понятието „практика на съдилищата“ по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища.
Отделно в писмено становище касаторът А. Г. лично сочи, че неправилно съдът е приел наличието на съсобственост, каквато не се регламентира от СК; ответницата не възразила и не дала устен или писмен отговор, но апелативния съд не взел това предвид и не събрал всички доказателства; през целия период на брака касаторът пътувал на търговски кораби и издържал съпругата си, която не работела; на касатора не била дадена възможност да обори чл. 30, ал. 2 ЗС и да докаже произхода на средствата.
Ответницата Т. А. Т. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че предявените основен и евентуален иск са неоснователни, тъй като страните по договора са заявили съгласувана воля за прехвърляне и за приемане собствеността на имота, а след като тази воля не е изразена под условие, купувачите стават собственици на закупения имот при равни обем от права в собствеността; дори парите да са изцяло само на единия от купувачите, се счита, че такава е била волята на купувача платил цената изцяло или в по-голямата част; мотивите на единият от купувачите, платил изцяло или вповече от цената, могат да бъдат различни, но докато в договора липсва съгласувана между купувачите клауза за различие в обема на правата им в придобиваната собственост, се счита, че този обем от права е еднакъв за всеки от тях и че такава е волята на платилия изцяло или вповече; иск по чл. 23 СК би могъл да се води само относно вещни права, придобити по време на брака на името на единия от съпрузите, но с лично имущество.
К. съд приема, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение по първия и втория правен въпрос не е в противоречие със задължителната съдебна практика, а третият въпрос би могъл да бъде разгледан само в случай, че даденото разрешение по първия проблем би се приело за нарушаващо задължителната съдебна практика.
Първият и вторият правен въпрос се свеждат до проблема придобиването на имот с покупко-продажба по време на брака на името на двамата съпрузи изключва ли трансформация на лично имущество на единия от тях. По този въпрос ВКС е дал обвързващо тълкуване. Така например в решение № 464 по гр.д. № 1136/ 2009 г., ІІІ г.о., като и в решение № 483 по гр.д. № 1660/2010 г., ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, се приема, че договорът за покупко-продажба е консенсуален договор и транслативният ефект на сделката настъпва по силата на изразената воля на участниците в нея; след като двамата съпрузи са участници в договора като купувачи, то вещното право е придобито и от двамата по силата на изразената воля на участниците в сделката; придобиването на обща вещ от повече от едно лица, без наличието на изрична договореност на лицата в противния смисъл, не води до оборване на законовата презумпция за равенство на придобитите права от купувачите; в случаите, когато единият от съпрузите е дал средства, имащи личен, извънсемеен характер, правото на собственост не е придобито на лично основание и презумпцията по чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.) не е оборена, ако дарението не бъде отменено при условията на чл. 105 СК от 1985 г. (отм.). В редица други съдебни решения (например решение № 286 по гр.д. № 4676/2008 г., ІІІ г.о., решение № 71 по гр.д. № 796/2009 г., ІІ г.о., решение № 508 по гр.д. № 1150/2009 г., ІІ г.о., решение № 194 по гр.д. № 46/2011 г., ІІ г.о.) се приема, че когато страните са придобили чрез покупко-продажба имот през време на брака и са се съгласили на съвместно титулярство в договора, то съпрузите са признали равния си принос в придобиването на вещта и това е правнорелевантният факт при отсъствие на твърдения за недействителност на правната сделка. Приема се, че при вписването на двамата съпрузи като купувачи и платена сума напълно в брой, правата на двамата купувачи в придобитото право на собственост са равни във връзка с характера на договора и неговия ефект и със законовата презумпция на чл. 30, ал. 2 ЗС за равенство в дяловете.
Даденото от въззивния съд разрешение е напълно в съответствие с посоченото обвързващо тълкуване, поради което следва да се приеме, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а доколкото до постановяването на сочените актове на ВКС е съществувала противоречива съдебна практика, както се твърди от касатора чрез представените съдебни актове, противоречието е преодоляно.
Последният правен въпрос е свързан с твърдението на касатора за липса на преценка на доказателствата и фактическите констатации и правните изводи, тъй като в противен случай съдът е щял да приеме правилно доказването на вложените средства на единия съпруг при придобиването на недвижим имот на името на двамата съпрузи и оборване презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС. При изложения вече извод по първия и втория правен въпрос, дори и да са налице основания за допускане на касационното обжалване по поставения правен проблем, касационното обжалване не може да се допусне, тъй като съдът в нарушение на изложения принцип би преценявал доказателства в полза на възможността подобен иск да бъде успешно проведен.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 26 от 20 април 2012 г., постановено по гр.д. № 54 по описа на апелативния съд в гр. Бургас за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: