5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 796
София, 19.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №118/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№128/14.01.2013 г., подадена от адв. А. М. – процесуален представител на ищцата А. Й. Г. от [населено място], против въззивно решение №234/26.11.2012 г. по гр.д.№268/2012 г. по описа на Видинския окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е потвърдено решение №72/13.3.2012 г. по гр.д.№2007/2011 г. по описа на Видинския районен съд, ГК, трети състав, с което е отхвърлен предявеният от А. Й. Г. от [населено място] против [фирма] – В., иск с правно основание чл.200 КТ за сумата 8000 лева – имуществени вреди, представляваща разликата между трудовото възнаграждение, което ищцата би имала право да получи на длъжността “стругар” и получаваната пенсия за инвалидност за времето от 10.9.2008 г. до 01.9.2011 г., ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и законна лихва за забава върху ежемесечната разлика между трудовото възнаграждение и получената пенсия в размер на 550,21 лева, за периода от 10.92008 г. до предявяване на иска – 10.10.2011 г., като неоснователни.
Въззивната инстанция е възприела напълно изводите на първоинстанционния съд във връзка с основателността на исковата претенция. Отделно от това е прието, че с оглед направените изявления и ангажирани доказателства е безспорен факта, че за периода за който се претендира обезщетението за имуществени вреди – от 10.9.2008 г. до 01.9.2011 г., ищцата получава освен пенсията за инвалидност за общо заболяване безсрочна, и пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поради това окръжният съд е стигнал до извод, че не са налице условията на чл.200, ал.3 КТ, тъй като не се установява ищцата за исковия период да е претърпяла вреди в резултат на професионалните си заболявания, за да претендира разликата между причинената имуществена вреда и пенсия по общественото осигуряване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят излага общи основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, изведени в девет въпроса, които в значителна степен се припокриват по съдържание помежду си. Поставените въпроси са следните: 1. “Отговаря ли работодателят да вреди от професионално заболяване, ако то е довело до временна или трайна нетрудоспособност над 50% или смърт на работника ?; 2. Коя е приложимата норма в трудов спор, в който един уволнен по чл.325, т.9 КТ работник, придобил три професионални болести в резултат на работата си като стругар, претендира от бившия си работодател обезщетение за това, че не може да упражнява заради тези си заболявания професията си, поради противопоказни условия за труд и да има доходи от тази си дейност – тази на чл.200, ал.1 КТ, на чл.200, ал.3 КТ или на чл.212 КТ, във връзка с чл.51 ЗЗД ?; 3. Нужно ли е, за да има право на обезщетение за вредите си от това, че не може да упражнява професията си, от която е получил професионалните си болести, работникът задължително да има отпусната пенсия по чл.78 КСО ?; 4. Има ли право един работник, придобил две хронични професионални заболявания през 1998 г., установени с протокол на ДК, т.е. преди влизането в сила на КСО, да претендира спрямо бившия си работодател обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да упражнява професията си без да му е издавано за исковия период/10.9.2008 г. – 01.9.2011 г./ ЕР на ТЕЛК, в което да има произнасяне по въпроса за причинната връзка на условията на труд, при положение, че му е призната трайно намалена трудоспособност именно за същите тези заболявания, които са приети като общи заболявания, единствено поради обстоятелството, че е била преценявана работата му на трудоустроената длъжност, която е била заемана до 1991 г.; 5. Има ли право един работник, за когото съществува влязло в сила съдебно решение, с което му е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди и при наличието на съставен протокол на ДК, да претендира обезщетение за претърпени от него имуществени вреди от неполучена заплата като стругар ?; 6. Следва ли да се вземат предвид и до каква степен едни издадени ЕР на ТЕЛК, изготвени години след като е настъпило преустановяването на работа от заболялото лице на длъжността, за която е инвалидизирано, на длъжност за трудоустроени лица ?; 7. Има ли значение и каква е стойността на едно ЕР на ТЕЛК, в което е признато за безспорно трайно намалената трудоспособност на едно лице, заради диагнози, покриващи се напълно с признати от съдилищата професионални заболявания ?; 8. Длъжен ли е бли съдът да вземе предвид, че съществуват безспорни доказателства за това, че условията на труд на длъжността за която работникът е инвалидизиран, са противопоказни с оглед хроничния характер на професионалните заболявания и да приеме, че неработоспособността действително е трайна и е довела до претендираните имуществени вреди, а вида на отпусната пенсия е без значение ?, и 9. Длъжен ли е съдът да се съобрази, че заболяванията са настъпили преди приемането на КСО и изискването за наличие на ЕР на ТЕЛК, в което да се сочи причинната връзка ?.
Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] – В., посредством процесуалният си представител адв. Р. Д., е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид писмения отговор на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Нито един от поставените от касационната жалбоподателка въпроси не съответства директно на правните изводи на съда по конкретното дело, съгласно прието в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г.по тълк.д.№1/2009 г.на ВКС ОСГТК.
Обуславящият изхода на спора извод на Видинския окръжен съд е, че относно това дали на инвалидизиран работник, освен получаваната пенсия на инвалидност се следва обезщетение по чл.200 КТ, при положение, че същият получава за процесния период и пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въпрос във връзка с тези изводи на съда обаче не е поставен изрично в изложението, но може да се извлече, както от само изложение, така и от касационната жалба, по смисъла на цитираната точка от тълкувателното решение.
На този въпрос съдебната практика е дала отговор в редица решения, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Изводите на въззивната инстанция по този въпрос са съобразени с разрешението дадено в т.6 от ППВС №4/1975 г., съгласно което “При причиняване на трайна нетрудоспособност обезщетение за неполучаваната разлика между трудовото възнаграждение преди непозволеното увреждане и отпуснатата след това пенсия се дължи до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за изслужено време възраст. Този срок може да бъде продължен най – много с толкова време, колкото е необходимо за достигане на пълния трудов стаж”, по чл.2 ЗП от 1957 г./понастоящем чл.68 КСО/. В посочения смисъл е и трайната съдебна практика по чл.290 ГПК, опредметена в решение №463/14.7.2010 г. по гр.д.№1009/2009 г. ВКС, ІІІ г.о., решение №90/30.5.2013 г. по гр.д.№797/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о.,и други.
С оглед изхода от спора в настоящото производство на ответникът по касация не следва да се присъдят претендираните от него разноски, тъй като доказателства за тяхното извършване не са представени.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №234/26.11.2012 г. по гр.д.№268/2012 г. по описа на Видинския окръжен съд, г.к., по подадената от адв. А. М. – процесуален представител на ищцата А. Й. Г. от [населено място], касационна жалба, вх.№128/14.01.2013 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] – В., да присъждане на разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: