О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 433
гр. София, 25.06.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 11 юни , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1610/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на К. Д. Снел и В. Л. Х. срещу решение от 22.10.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №1769/2012г., с което е отменено изцяло първоинстанционното решение от 14.02.2012 г. по гр. дело №1707/2011 г. на СГС, и вместо него е постановил отхвърляне на исковете на касаторите срещу [фирма]-София за заплащане на сумата 25 688 евро, ведно със законната лихва от 21.03.2011 г. до окончателното плащане като платена на отпаднало основание-развален предварителен договор за продажба на недвижим имот от 31.03.2008 г. и за сумата от 25 688 евро- компенсаторна неустойка по чл.19 от същия договор. Навеждат се оплаквания нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационна жалба се сочат като основания за допускане на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1, т.1 евентуално в т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма]-София изпраща писмен отговор със становище за липса на основания за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба, както и насрещната такава, са допустими , редовни и подадени в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се основава на следните фактически констатации: на 31.03.2008 г. страните са сключили предварителен договор, по който ответното дружество се е задължило да построи и прехвърли собствеността върху описания в самия договор недвижим имот-апартамент №29 на VІ жилищен етаж в комплекс „Б. холидей клуб” [населено място]. уговорената продажна цена е в размер на 85 624 евро с ДДС, платима на четири вноски, като третата след завършване на строежа, а последната- след прехвърляне на правото на собственост на ищците. Продавачът се е задължил да изгради обекта и осигури въвеждането му в експлоатация до 28.12.2008 г.. От представените съответни актове по строителството се установява, че сградата е приета с акт образец 15 на 22.06.2009 г. , а е била въведена в експлоатация на 18.09.2009 г.. Към тази дата ищците са били заплатили дължимите суми, според уговореното в договора до размера на търсената защита. Отпадането на основанието за плащане на същата е в зависимост от развалянето на договора. Липсва надлежно упражняване на това потестативно право от страна на ищците до датата на предявяване на иска, по реда и във формата предвидена в чл.87 ал.1 ЗЗД: с писмено предизвестие достигнало до насрещната страна, в което се отправя покана към длъжника да изпълни задължението в подходящ срок с предупреждение, че след изтичането на последния договорът се смята за развален. Ето защо, доколкото нито се твърди от страна на ищците, нито се установява, че самото изпълнение на задължението на ответника да прехвърли собствеността върху имота е станало невъзможно или е безполезно за ищците, поради забавата на кредитора или е трябвало по своето естество да се изпълни непременно в уговореното време /хипотезите визирани в чл. 87 ал.2 ЗЗД, позволяващи разваляне без предизвестие/, то дори и да се приеме самата искова молба за волеизявление за разваляне, то същата не води до желаните последици, тъй като не съдържа предизвестие, в което се отправя покана към длъжника да изпълни задължението в подходящ срок с предупреждение, че след изтичането на последния договорът се смята за развален.
С оглед изложеното, съдът е приел , че липсва основание да се приеме, че предварителният договор е надлежно развален, а от тук и че се дължи връщане на получената част от цената по него на отпаднало основание, съгласно чл.55 ал.3 ЗЗД, както и компенсаторна неустойка, пак поради запазване на облигационната връзка между страните. Последните са уговорили мораторна неустойка като санкция за забавата на длъжника, която обаче не е предмет на спора по това дело.
В изложение на основанията за допускане до касация се сочи като правен въпрос от значение за спора: Може ли исковата молба да се счита за покана до ответника по чл.87 ал.1 от ЗЗД и следва ли последният да заяви готовността си за изпълнение на задълженията си, за които е в забава и при липса на последното налице ли са последиците на разваляне на договора. Твърди се, че по този въпрос обжалваното решение е в противоречие със следните решения на ВКС по чл.290 ГПК: Р №178/12.11.2010 г. по т.д. №60/2010 г. ІІ т.о., Р №257 от 24.03.2010 г. по гр.д. № 508/2009 г.ГК и Р №203/30.01.2012 г. по търг. дело №116/2011 на ВКС, ІІ т.о., представляващи задължителна за съдилищата практика на ВКС.
Част от посочените решения: Р №178/12.11.2010 г. по т.д. №60/2010 г. ІІ т.о и Р №203/30.01.2012 г. по търг. дело №116/2011 на ВКС, ІІ т.о. в действителност се отнасят до правния въпрос от значение за изхода на спора, но отговорът, който е даден в тях е изрично в насока,че извънсъдебното едностранно разваляне на договора може да се реализира и с исковата молба, но само ако са налице и останалите предпоставки по чл.87 ЗЗД. Следователно липсата на доказани изпълнени фактически състави на ал.1 или ал.2 от чл.87 ЗЗД е пречка да се приеме, че развалянето на двустранен договор е настъпило само по силата на връчването на препис от исковата молба по иск по чл.55 ал.1, предл 3 ЗЗД на длъжника. Р №257 от 24.03.2010 г. по гр.д. № 508/2009 г. на ВКС, ГК изобщо не третира въпроса за разваляне на двустранен договор поради неизпълнение по чл.87 ЗЗД, а касае прекратяване на наемен договор. Наличието на задължителна практика на ВКС по въпроса, от една страна изключва възможността страната да се позовава на казуална практика на съдилищата/ цит. в изложението решение на СГС/, а от друга сочи за липса на основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.3 ГПК/ така ТР№1/ 2010 по тълк.дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно липсва основание за допускане на касационно обжалване, както по т.1, така и по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК.
Водим от изложеното, ВКС, състав на ІІ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 22.10.2012 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. №1769/2012г Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.