ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 822
София, 25.06. 2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 93 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрк. Ф.Г. като процесуален представител на [фирма] София срещу въззивното решение на Ловешкия окръжен съд /Л./ от 31.Х.2012г. по в.гр.д. № 454/2012г.
Ответникът по касационната жалба Х. К. К. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат Ст.Т. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Л. е потвърдил решението на Ловешкия РС от 27.VІІ.2012г. по гр.д. № 585/2012г., с което е отменена заповед от 13.ІІІ.2012г., с която на Х. Кр.К. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание на ищеца за това, че на 07.ІІ.2012г. не е извършил проверки съобразно предварителен график, въпреки че сутринта на този ден е уведомил по телефона прекия си ръководител, че ще работи по графика и тръгва за това със служебния автомобил, а в края на работния ден е уведомил прекия си ръководител, че не е извършвал никакви проверки и поради лошото време е останал в сградата през целия ден, каквото е посочил в ежедневния си отчет, което е в пълно противоречие с отчетената от него пътна карта за движението на предоставения му служебен автомобил, в която записал, че автомобилът се е движел по маршрут „Л. – адреси” с изминати 11 км, е незаконосъобразна. Установено е по делото, че на 07.ІІ.2012г. пътната обстановка в [населено място] е била тежка – непроходими улици поради снегонавяване, което обосновава прекратяване на проверките по адреси на абонати и пребиваването на ищеца в офиса, при което не е налице самоволно напускане на работното място. Прието е, че вписването от ищеца на различни данни по двата посочени документа съставлява нарушение на трудовата дисциплина, но работодателят не е съобразил при налагането на дисциплинарно наказание тежестта на нарушението. Значение в тази връзка имат вида нарушение – неправилно попълване на двата документа; не е съобразено поведението на ищеца, което предвид гласните доказателства е съгласувано с прекия ръководител относно прекратяване на проверките към 13.00 часа и пребиваване в офиса; не е отчетено, че не са възникнали реални неблагоприятни последици за работодателя, които биха мотивирали ангажиране на дисциплинарна отговорност с наказание „предупреждение за ,уволнение”; не е взета предвид и много добрата трудова дисциплина на ищеца, който, работейки при ответника от 1999г., не е имал налагани дисциплинарни наказания.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивният съд незаконосъобразно допуснал със свидетелските показания на самия ищец да се опровергава съдържанието на изходящи от него документи в пълно противоречие с чл.146 ал.1 т.6 ГПК, в резултат на което е направен извод за несъобразяване от работодателя на тежестта на нарушението, по който въпрос съдът се произнесъл при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Сочи се произнасяне от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС и по въпроса за характера на злоупотребата с доверието на работодателя като тежно нарушение на трудовата дисциплина, по който въпрос според практиката, за да се ксвалифицира дадено поведение като злоупотреба с доверието на работодателя, не е необходимо за предприятието да са настъпили имуществени вреди. Тези въпроси били и от значение за точното плагане на закона и за развитие на правото. Във връзка с поставените въпроси в изложението са релевирани и съображения за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай и по двата поставени от касатора процесуалноправен и материалноправен въпроси въззивният съд не се е произнесъл. По първия въпрос това е така, тъй като изводите си въззивният съд е основал и на показания на свидетели, но не и на такива на ищеца – като свидетел той не е можело и не е разпитван, а защитните му изявления в хода на делото по същество пред въззивния съд не са свидетелски показания. По втория въпрос съдът няма произнасяне, тъй като липсата на реални неблагоприятни последици за работодателя от нарушението на ищеца е взета предвид само като обстоятелство, обуславящо по-ниска степен на тежестта му, а не в твърдяния от касатора контекст за наличие на злоупотреба с доверието на работодателя като един от видовете дисциплинарни нарушения.
Останалите релевирани в изложението съображения представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, които се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по чл.288 ГПК. Ето защо се налага извод, че в случая не е налице основната предвидена в закона /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставка, поради което касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 700лв. разноски за касационната инстанция по договор за правна защита и съдействие от 14.І.2013г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Ловешкия окръжен съд, ГК, № 259/31.Х.2012г. по гр.д. № 454/2012г.
ОСЪЖДА [фирма] София да заплати на Х. К. К. от [населено място] 700лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: