О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 443
София, 26.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 05.04.2013 год. година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 586 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 522 от 03.04.2012 год., по в.гр.д.№ 3978/2011 год., с което е потвърдено решение № 134 от 29.09.2011 год., пот.д.№ 48/2011 год. на Софийски окръжен съд и са отхвърлени, като неоснователни, предявените от касатора, като ищец, срещу ТД [фирма] – в несъстоятелност и С. К. М. от [населено място] искове : по чл.647, т.3 ТЗ, във вр. с чл.537, ал.2 ГПК за обявяване на недействителен по отношение на кредиторите на [фирма] – в несъстоятелност на сключения на 28.08.2008 год. договор за покупко – продажба на недвижим имот, представляващ магазин № 2, находящ се във вх.”В” в жилищна сграда на[жк], с административен адрес – [улица], със застроена площ от 43.32 кв.м., заедно с 1.76% от ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху УПИ ІV-66, кв.3Б по плана на [населено място], обективиран в нотариален акт № 85, т.ІІІ, рег.№ 8176, д. № 447 от 2008 год. на нотариус З. Т. с район на действие СРС и за неговата отмяна и по чл. 647, т.2 ТЗ, във вр. с чл.537, ал.2 ГПК – за обявяване на недействителен по отношение на кредиторите на обявения в несъстоятелност търговец – ЮЛ на сключения на от 16.02.2009 год. с нотариален акт № 83 , т.І, рег.№ 1598, д. № 81 от 2009 год. на нотариус В. В., с район на действие СРС, договор за прехвърляне на 0.347 ид.ч. от недвижим имот – УПИ № ІV-66, от кв. 3Б по плана на [населено място], район „овча купел-2”, с административен адрес : [улица], целия с площ 3 500 кв.м. и за неговата отмяна.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- основание за касация по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по отношение на значимите за изхода на делото въпроси на материалното право, които доуточнени от настоящата инстанция в съответствие с правомощията и разяснени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС са за наличие на законова възможност клаузите на сключен предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот да бъдат променяни при сключването на окончателен договор от съконтрахентите и за момента, към който следва да се преценява еквивалентността на разменените престации при продажба на недвижим имот в хипотезата, когато даденото значително надхвърля полученото по стойност-към датата на сключване на предварителния договор или към датата на сключване на окончателния договор.
Като израз на визираното несъответствие между възприетото от въззивния съд разрешение на първия от посочените правни въпроси и изразеното по същия становище в задължителната за съдилищата практика на ВКС, създадена по реда на чл.290 ГПК, е цитирано решение № 118 от 06. 10.2010 год., по т.д.№ 1053/2009 год. на І т.о. на ВКС.
В подкрепа на твърдяното противоречие по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК е посочено решение на ВКС № 385/08.03.2002 год., по гр.д.№ 2373/2001 год..
Ответникът по касационната жалба С. К. М. е възразил по основателността на искането за допускане на касационно обжалване в срока по чл.287, ал.1 ГПК, поддържайки отсъствие на основната главна предпоставка за допускане на касационното обжалване, като алтернативно е изразил и несъгласие с въведените касационни основания, но така депозираният отговор е останал неподписан както от вписания в него за процесуален представител – адв.С.П., така и от самата страна , поради което не следва да бъде зачетен.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел за недоказани елементите от фактическия състав на чл.647, т.3 ТЗ, поради което е изградил правен извод за отсъствие на въведеното от ищеца отменително основание за прогласяване относителната недействителност на първата от извършените от несъстоятелния търговец продажби.
Изложени са съображения, че доколкото облигационната връзка между първия и втория ответник, породена от сключения помежду им предварителен договор, съдържа не само елементи на продажба, но и на изработка, като са уговорени всички съществени елементи на двете сделки, вкл. дължимата от купувача покупна цена, от която са платени 90% предварително, то липсва законова възможност при сключване на окончателния договор тази цена да бъде променена.
Следователно обстоятелството, че прехвърлянето на правото на собственост върху изградения имот се явява в изпълнение на поетото с предварителния договор задължение спрямо ФЛ-възложител, според съжденията на въззивния съд в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, налага и преценката за неравностойността на разменените престации да бъде извършена именно към датата на сключения предварителен договор за закупуване на процесния магазин, която е извън двугодишния период, предхождащ началната датата на неплатежоспособността на продавача [фирма] – в несъстоятелност.
Същевременно съобразен и факта, че средната пазарна стойност на имота към горепосочената дата, според заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, е значително по- ниска от заплатената от купувача по предварителния договор покупна цена въззивният съд е изградил краен правен извод, че оспорваната сделка не е осъществена и при нееквивалентност на разменените престации, което изключва да е налице поддържаното от ищеца основание по чл.647, т.3 ТЗ, във вр. с чл. 537, ал.2 ГПК за обявяване на относителната и недействителност.
По съображения, че извършеното с втория оспорван договор прехвърляне на ид.ч. от правото на собственост върху мястото, на което е построена сградата с процесния магазин е последващо и в изпълнение на сключения между страните извън двугодишния период предварителен договор и като явяващи се принадлежност към главната вещ тези продадени ид.ч. нямат самостоятелен характер Софийски апелативен съд е отрекъл в случая да е осъществен и фактическият състав на чл.647, т.2 ТЗ.
Следователно решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват да се приеме, че поставените от касатора материалноправни въпроси, макар и важни нямат обуславящо значение за крайния изход на делото, поради което не обосновават общата главна предпоставка за допускане на касационен контрол, която съгласно задължителните за съдилищата постановки на т.1 от ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС е налице само, ако формулираните материалноправни и/ или процесуалноправни въпроси са относими към формиране решаващата правна воля на съда, а не към установената фактическа обстановка по спора или към правилността на отделните правни или фактически изводи.
В случая обстоятелството, че решаващите правни изводи на Софийски апелативен съд са основани на правната характеристика на процесния предварителен договор, включващ в съдържанието си и съществените елементи на договора за изработка, както и на вида на конкретно поетите с него задължения от съконтрахентите, изключва основателността на твърдението на касатора, че формулираните по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси имат обуславящ за постановения краен правен резултат по делото, характер.
Липсата на основната обща предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК изключва необходимостта от обсъждане на въведените от касатора селективни критерии – арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че с оглед конкретните поети към възложителя задължения от обявения в несъстоятелност търговец – ЮЛ, като изпълнител на изграждането на обещания за продажба имот по процесния предварителен договор – да го прехвърли в уговорения срок на купувача, извършил предварително плащане на 90% от цената, твърдяното противоречие с цитираната от касатора съдебна практика – задължителна по първия поставен въпрос и казуална – по втория, обективно не би могло да е налице.
По отношение на разгледаната искова претенция по чл.647, т.2 ТЗ в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване въобще липсва формулиран правен въпрос, което само по себе си е достатъчно основание, за да се отрече основателността на искането за разглеждане на касационната жалба по същество.
С отговора по чл.287, ал.1 ГПК ответникът С. М. е заявил претенция за присъждане на деловодните разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 2 400 лв., но по изложените по- горе съображения – липса на положен подпис било от страната, било от пълномощника и- адв. С.П., искането не може да породи целените с него правни последици, поради което при този изход на делото настоящата инстанция не дължи произнасяне по отговорността за същите- арг. от чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 522 от 03.04.2012 год., по в.гр.д.№ 3978/ 2011 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: