ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 437
гр. София, 26.06.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 04.юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1508/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма] срещу решение №ІІІ-129 по в.гр.д. № 1586/2012 на ОС- Бургас, с което е отменено изцяло първоинстанционното решение и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено спрямо касатора по иск на [фирма]-Б. предявен по реда и условията на чл.422 ГПК след издадена заповед по чл.410 ГПК, че първият дължи на втория сумата от 12 146,45 лева –възнаграждение по договор за строителство сключен на 21.06.2011 г. и 309,83 лева-лихва по чл.86 ЗЗД за периода: 09.09.2011-07.12.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 07.12.2011 г. до окончателното плащане и 942,06 лева-разноски в заповедното производство.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне изцяло на иска .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, ГПК.
Ответната страна в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за липсата на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК, евентуално за неоснователност на същата.Претендира присъждане на разноските пред ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че спорните правоотношения между страните се основават на сключен между тях на 21.06.2011 г. договор за строителство с предмет описан в самия него, по силата на който ищецът [фирма] се е задължил да изработи, достави и монтира договорените шапки от врачански варовик срещу възнаграждение, платимо до пълния размер след приемането на работата с акт образец 19. На 07.09.2011 г. е подписан акта образец 19, по силата на който работата е приета без възражение от ответното дружество възложител, в който е отбелязано, че извършените СМР са на стойност 12 146,45 лева с ДДС, издадена е и данъчна фактура за същата сума. Съдът е счел за неоснователно възражението на ответника за ненастъпила изискуемост на задължението за заплащане на договореното и установено по основание и размер възнаграждение, доколкото последната е поставена в зависимост от настъпване на бъдещо несигурно събитие/условие/: плащанията по договора се извършват в срок до 5 работни дни след получаване на заплащане от страна на самия възложител по процесния договор от страна на неговия възложител по друг договор -т.8 от договора между страните по делото. Съдът е счел,че доколкото уговорката в чл.7 от договора поставяща плащането в зависимост от приемането на извършената работа е в противоречие с тази в т.8 е необходимо да се приложи тълкуване на договора по правилата на чл.20 ЗЗД и с оглед целта на договора и добросъвестността е преценил, че уговорката в т.8 е неприложима като условие за дължимост на възнаграждението по договора за изработка между страните по спорното правоотношение. Това е така, доколкото страна по правоотношението с третото лице не се явява [фирма] –възложител по настоящия договор, а съвсем друго лице: „Д.“Консорциум понс“. Следователно при липса изобщо на задължение за плащане от трето лице на възложителя по настоящия договор би било противно на добросъвестността и целта на договора приемането на обвързване дължимостта на възнаграждението по него от плащането на [фирма] на възнаграждение по правоотношение на последния с трето лице, по което това дружество изобщо не е страна.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя не се сочи конкретен правен въпрос, обуславящ изхода на спора, който да се подложи на селекция с оглед допълнителните основания затова, уредени в чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК. Вместо това се излагат оплаквания за нарушение на чл.266 ал.2, т.1 ГПК, с оглед вземането под внимание от страна на въззивния съд на доводи и писмени доказателства представени от противната страна за пръв път с въззивната жалба и за необосноваността на изводите на съда в обжалваното решение, че не ответното дружество, а друго лице-гражданско дружество е страна по правоотношенията с третото лице, от плащането по които на ответното дружество е поставено в зависимост и плащането по процесното правоотношение. Тези оплаквания, обаче касаят евентуалната основателност по същество на касационната жалба, съгласно чл.281 т.3 ГПК, доколкото се отнасят до материалнатоправната и процесуална законосъобразност и обосноваността на съдебното решение. Съгласно ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТКВКС, касационният съд не следва да извлича от оплакванията в касационната жалба евентуални релевантни за спора правни въпроси, при липсата на формулировката им в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК. От друга страна в същото ТР се приема, че липсата на поставени от страната правни въпроси само по себе си е основание за недопускането на касационно обжалване, доколкото възпрепятства преценката по чл.280 ал.1 ГПК.Следователно не е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение.
В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноските пред настоящата инстанция в размер на 500 лева-заплатено възнаграждение за адвокат, съобразно отбелязването в приложените към отговора на същата договор и пълномощно.
С оглед изложеното, ВКС, Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №ІІІ-129 по в.гр.д. № 1586/2012 на ОС- Бургас.
ОСЪЖДА [фирма]-гр.Б. да заплати на [фирма]-Б. сумата от 500 лева-разноски в настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.