О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София, 26.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 26.04.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 1927 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на С. Ц. Иванова, чрез адв. А. П. – САК, против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 50 от 10.01.2013 год., по в. ч.гр.д.№ 12/2013 год., с което е потвърдено определение № 2497/ 09. 11. 2012 год., по гр.д.№ 419/2012 год. на Благоевградския окръжен съд за определяне цената на предявените от частния касатор, като ищец, искове, основани на чл.135 ЗЗД на по 54 495.50 лв. за всеки и въз основа на това е разпоредено внасянето на допълнителна държавна такса от 5 859.52лв..
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и възприемане посочената от ищеца цена.
Основно частният жалбоподател възразява срещу процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че конститутивните исковете по чл.135 ЗЗД не са неоценяеми и че с учредяването на ипотека насрещната престация съставлява прехвърляне на права върху имота, което обуславя и определяне цената на иска въз основа на данъчната оценка на имота, поддържайки, че всъщност тази данъчна оценка не е стойност на учредената ипотека.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, към което чл.274, ал.3 ГПК препраща приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на процесуалното право, а именно : ”Оценяеми ли са исковете по чл.135 ЗЗД?”
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно, поради следното:
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, като относим към правото на защита на страната несъмнено е значим по см. на чл.280, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК и отговаря на общото главно изискване за допускане на касационното обжалване.
По отношение на същия е неоснователно позоваването на селективния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че соченото селективно основание е аргументирано по начин, който не съответства на дадените с т.4 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС разяснения, относно вложения от законодателя смисъл в неговото съдържание, то обстоятелството, че по поставения от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е налице задължителна по см. на ТР № 2/2010 год. на ОСГТК на ВКС практика на касационната инстанция, обективирана и в служебно известното на настоящия съдебен състав определение по чл.274, ал.3, т.2 ГПК на ІV-то г.о. на ВКС № 397/ 29.06.2010 год., по ч. гр. д.№ 176/2010 год., която е в смисъла, възприет от Софийски апелативен съд – че предявимото от ищеца по конститутивния иск по чл.135 ЗЗД право не е право на вземане към ответника, а материално преобразуващо право с вторичен, спрямо съществуване на вземането по облигационното правоотношение характер, поради което цената на иска се определя по реда на чл.69, ал.1, т.4, във вр. с т.2 ГПК – на база данъчната оценка на обременения с ипотека имот, изключва неговата приложимост.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски апелативен съд № 50 от 10.01.2013 год., по в. ч.гр.д.№ 12/ 2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: