О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
София 26.06.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети април, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1197/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. К. И. и Т. Х. И., двамата със съдебен адрес – [населено място], подадена от пълномощника им адвокат М. Р., срещу решение №1244 от 11.07.2012 г. по гр. дело №1191/2012 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение №204 от 11.01.2012 г. по гр. дело №Е 640/2009 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното решение на основание чл. 119, ал. 1 от Кодекса на международното частно право /КМЧП/ е признато и допуснато изпълнението на територията на Република България на решение от 19.10.2006 г. по дело С/7965/2006 на Съда от Първа инстанция, 11 състав на Република и К. Ж., с което касаторите са осъдени заедно, солидарно и поотделно да заплатят на „*** Е. К.” АД /К. Дю Л./ сумата от 66599.05 швейцарски франка, ведно с лихва от 12 %, считано от 25.09.2005 г., както и да заплатят разходи в размер на 8748.30 швейцарски франка, включително таксата за процедурата определена на 3900 швейцарски франка, както и да върнат разходите за публикуването на решението в Официалния вестник в размер на сумата от 245.30 швейцарски франка. Въззивният съд е приел, че синът на ответниците е кандидатствал в „К. Дю Л.”, бил е приет и обучаван в 11 и 12 клас през 2004 г – 2005 г. и 2005 г. – 2006 год. В заявлението до колежа за прием и записване от 14.05.2004 г., подписано от И. К. И., както и в заявлението от 03.04.2005 г., подписано от Т. Х. И., същите като родители изрично са дали съгласието си всички финансови спорове, повдигнати по повод приема и обучението на техния син да се уреждат изключително от съдилищата на Ж., а при необходимост от Ш. федерален съд.
При първоначалното записване те изрично са посочили адрес за кореспонденция – [населено място], [улица].
Поради неуредени финансови отношения е започнало съдебно производство – дело С/7965/2006 на Съда от Първа инстанция, 11 състав на Република и К. Ж.. На ответниците И. К. И. и Т. Х. И. са били изпратени книжа за връчване по реда на чл. 5, б. „а” от Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела. М. на п., като централен орган на замолената държава е изпратило на Русенския районен съд съдебните книжа за връчване на ответниците, на посочения от тях адрес за кореспонденция с колежа – [населено място], [улица]. Съдебната поръчка е била върната неизпълнена с отбелязване, че ответниците не са открити на посочения адрес, който съвпада с техния постоянен и настоящ адрес. Съдебното производство пред чуждестранния съд е продължило, като ответниците са били надлежно уведомени за съдебните заседания чрез Официален лист за призоваване на Република и К. Ж. и защитавани от служебен адвокат. С решение от 19.10.2006 г. постановено по посоченото дело С/7965/2006 на Съда от Първа инстанция, 11 състав на Република и К. Ж., ответниците И. К. И. и Т. Х. И. са били осъдени да заплатят солидарно и поотделно дължимите се на ищеца парични суми по повод обучението на техния син, както и направените деловодни разноски.
Според въззивния съд са налице условията за признаване и допускане на изпълнение на чуждестранно решение, очертани в разпоредбата на чл. 117 от КМЧП.
Тези условия, съпоставени с приложените по делото доказателства обосновават извод, че имущественият спор по повод неизпълнени парични задължения не е от изключителната компетентност на българските съдилища, а освен това ответниците писмено са изразили съгласие всички бъдещи финансови спорове по повод обучението на техния син в Швейцария да се отнесат към съдилищата на Ж., а при необходимост от Ш. федерален съд. В производството по разрешаване на спора пред чуждестранния съд ответниците са били редовно призовани чрез обявление в Официален лист за призоваване на Република и К. Ж. и защитавани от служебен адвокат. Това е станало след като съдебната поръчка за връчване на съдебни книжа по реда на чл. 5, б. „а” от Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела е била върната неизпълнена. Ответниците не са били намерени на посочения от тях адрес за кореспонденция с ищеца, съвпадащ с техния постоянен и настоящ адрес, от връчителя на съдебни книжа при Русенския районен съд. Чуждестранното решение не е било обжалвано и е влязло в сила, с което е разрешен спор, за който няма висящ процес пред български съд, образуван преди делото, по което е постановено решение, чието признаване и изпълнение се иска.
Чуждестранното решение не противоречи на българския обществен ред. Няма допуснато нарушение на чл. 5, б. „а” от Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела от българския съд, на който е била изпратена съдебната поръчка за изпълнение, както и за нарушение на чл. 50 от ГПК /отм./, предвиждащ призоваване чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник”. Това е така, защото първата от посочените разпоредби задължава не съда, изпълняващ поръчката, а централния орган на замолената държава да връчи акта /книжата/ в съответствие с начините, предвидени от нейното законодателството. Освен това връчването на акт е предписаното процесуално действие в Конвенцията, подлежащо на изпълнение, което е различно от процесуалното действие „призоваване”, каквото не е поискано от чуждестранния съд.
Ответникът по касационната жалба „*** Е. К.” АД /К. Дю Л./ оспорва жалбата.
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това дали, за да се счете за връчен препис от исковата молба по реда на Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела и да се счете за призован по смисъла на чл.117, т.2 КМЧП, ответник с постоянен адрес в България е следвало да се извърши публикация по реда на чл.50 ГПК/отм./; достатъчно ли е писмено изявление само на една от страните по спора съгласно разпоредбите на българското право /по специално чл.23 КМЧП/. Считат, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1244 от 11.07.2012 г. по гр. дело №1191/2012 г. на Софийския апелативен съд. Първият повдигнат от жалбоподателите въпрос обуславя крайното решение, но той е решен съобразно трайно установената съдебна практика. Според нея разпоредбата на чл. 5, б. „а” от Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански и търговски дела изисква от централния орган на замолената държава да връчи или да предприеме необходимите действия за връчване на акта /книжата/ в съответствие с начините, предвидени от нейното законодателство. Според действащата към процесния момент разпоредба на чл.50 ГПК/отм./ обаче същият орган няма правомощия да постановява призоваване чрез публикация в българския Държавен вестник, нито да назначава представител на страната по делото на чуждестранния съд. Тази процедура е приложима само от българския съд в случаите, когато той разглежда дело, а не и тогава когато чуждестранният съд е компетентен за това. С назначаването на служебен адвокат от последния на ответниците е била осигурена равна възможност да упражнят правата си. Вторият повдигнат от касаторите въпрос е правноирелевантен. Това е така, защото въззивният съд не е приел, че има писмено изявление само на една от страните по спора, а е налице постигнато писмено съгласие между тях всички бъдещи финансови спорове по повод обучението в Швейцария да се възложат изключително на съдилищата на Ж., а при необходимост на Ш. федерален съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1244 от 11.07.2012 г. по гр. дело №1191/2012 г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.