1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 833
гр.София, 26.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
деветнадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3945/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на З. В. И. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 427 от 08.03.2013 г. по гр.д.№ 2393/ 2012 г. С него отчасти е потвърдено и отчасти отменено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 9550/ 2011 г. и като краен резултат П. на Р. Б. е осъдена да заплати на жалбоподателя по иск, квалифициран по чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ, сумата 2 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, като за разликата до 50 000 лв искът е отхвърлен.
П., като ответник по делото, не се е възползвала от правото да обжалва въззивното решение, поради което в осъдителната част същото е влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване ищецът З. И. повдига процесуалноправният въпрос за задължението на съда да обсъди обществените критерии, при които обезщетението за неимуществени вреди се явява справедливо и материалноправният въпрос явява ли такъв критерий продължителността на наказателното преследване, ако се претендира обезщетяване на вреди при условията на чл.2 ЗОДОВ. Поддържа, че по тези въпроси има противоречива практика, както и че същите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът П. на Р. Б. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Въззивният съд е приел, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.346 НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда. Приел е, че с оглед квалификацията на престъплението, то не е свързано с особено позоряща обществена оценка. Счел е за недоказано по делото твърдението на ищеца, че именно поради повдигането на обвинение срещу него е бил принуден да напусне работата си. Преценил е също, че свидетелските показания по отношение на влиянието на незаконното обвинение върху психиката на ищеца са неконкретизирани и не могат да обосноват извод за значителни неимуществени вреди. Поради това съдът е присъдил обезщетение в размер 2 000 лв, които е счел за достатъчни да репарират установените негативни усещания на несигурност и тревожност като последица от повдигнатото обвинение.
При тези мотиви на въззивната инстанция процесуалноправният въпрос обуславя въззивното решение, но не се установяват твърденията на касатора, че по него има противоречива практика. Представените от жалбоподателя копия от съдебни решения на Софийски апелативен съд по други дела не съдържат удостоверение, че съдебните актове са влезли в сила. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК са налице само тогава, когато един и същ правен въпрос е разрешен по противоположен начин в обжалваното решение и в друг, влязъл в сила, съдебен акт. В тежест на касатора е да установи тези предпоставки, включително фактът, че другият акт е влязъл в сила.
В същото тълкувателно решение е посочено, че правният въпрос, на който касаторът се позовава, има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото при следните условия: разглеждането му ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, за да се създаде съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони или за да бъде тя осъвременена. Видно от изложеното, ако по въпроса е налице установена практика, ненуждаеща се от осъвременяване, то е изключено той да има значението по т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. По поставения въпрос за критериите, при които обезщетението за неимуществени вреди се явява справедливо, задължително тълкуване е дадено още в ППВС № 4 от 1968 г., което последователно се спазва от съдилищата. Според Постановлението, съдът е длъжен да вземе предвид и да посочи в мотивите си всички конкретни обстоятелства, които са обусловили изводите му за справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. В случая изводите на въззивния съд за размера на обезщетението са мотивирани по начина, който обвързващата практика изисква, а въпросът, дали тези изводи са правилни, не може да се разглежда в производството по чл.288 ГПК.
Материалноправният въпрос за значението на продължителността на наказателното преследване по отношение на размера на обезщетението не обуславя въззивното решение. Съдът не е държал мотиви, че това обстоятелство е ирелевантно, поради което както и да бъде отговорено на поставения въпрос, това би било без значение за крайния резултат от спора. По въпрос, необуславящ въззивното решение, касационно обжалване не може да бъде допуснато, съгласно цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г.
По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице основанията за допускане на въззивното решение до касационен контрол и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 427 от 08.03.2013 г. по гр.д.№ 2393/ 2012 г. в отхвърлящата иска част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: