3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 838
София, 27.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №940/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца А. Г. М. от [населено място], приподписана от адв. И. М., против въззивно решение №307/18.5.2012 г. по гр.д.№342/2012 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.о.
С обжалваното решение е отменено решение №148/26.01.2012 г. по гр.д.№10766/2010 г. по описа на Русенския районен съд, ХІ-ти граждански състав, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.128, ал.2 КТ, за присъждане на допълнително възнаграждение за сумата до 300 лева, за периода от 27.4.2009 г. до 09.8.2010 г., както и за сумата 28,18 лева – лихва за забава в размер на законната лихва за периода от възникване на всяко задължение до 01.12.2010 г., както и в частта, с която ищецът е бил осъден да заплати на ответника разноски по компенсация за разликата от 1922,11 лева до 1758 лева, като вместо това [фирма] – , е осъдено да заплати на А. Г. М. от [населено място] горепосочените суми. В останалата обжалвана част решението е потвърдено.
Въззивната инстанция е приела, че претенцията за допълнително положен труд в неуважената част e неоснователна, тъй като страните не са уговорили в какъв размер ще се заплаща извънредния труд, а изводите за основателността на иска се основават на депозираните от ищеца пред ответника ежемесечни отчети. Относно претенцията по чл.226, ал.3, във връзка с ал.1, т.1 КТ е прието, че не е установена нито една от двете предпоставки за уважаване на иска, като решаващият извод е, че не са ангажирани никакви доказателства, от които да се направи извод за увреждане на ищеца.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, като се поставят следните въпроси:
1. “Следва ли да се приеме за доказано твърдението на ищеца за дължимост на неизплатено допълнително възнаграждение, при възпрепятстване от ответната страна за събиране на съответните относими доказателства ?”. Във връзка с този въпрос се твърди, че , че първоинстанционният съд не е приложил разпоредбата на чл.161 ГПК, при положение, че ответникът по иска не е представил отчетната форма. Сочи се, че такова искане е направено пред въззивния съд, но същият не му е обърнал внимание и това е довело до неизясняване на делото от фактическа страна.
2. “Липсата на мотиви представлява ли основание за отмяна на съдебно решение ?”. Във връзка с този въпрос се твърди, че е налице превратно тълкуване на доказателствата и неизлагане на мотиви.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответникът по касация – [фирма] – , е депозирал писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и отговора на ответника по касация намира, че не са налице основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Първият от поставените въпроси е неотносим към спора, тъй като дори и въпросът за приложението на чл.161 ГПК да се стоял пред първата инстанция, то във въззивната жалба той не е поставян, нито е искано представяне от страна на ответника по исковата молба на твърдяните от ищеца – касатор в настоящото производство, доказателства.
В. решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по втория въпрос, тъй като решението съдържа мотиви по претенцията за извънреден труд. Друг е въпросът, дали тези мотиви са правилни, но това е въпрос по същество, на който следва да бъде отговорено едва, когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
С оглед изхода от спора пред ВКС на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като доказателства за тяхното извършване не са представени, и искането следва да бъде оставено без уважение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №307/18.5.2012 г. по гр.д.№342/2012 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№6947/22.6.2012 г., подадена от ищеца А. Г. М. от [населено място], приподписана от процесуалния му представител – адв. И. М..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] –, за присъждане на разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: