ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 839
София, 27.06.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1921 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М.Г. като процесуален представител на Д. Р. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд /Д./ от 23.Х.2012г. по в.гр.д. № 709/2012г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] Д. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез адвокат И. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Д. е отменил решението на Добричкия районен съд от 11.VІІ.2012г. по гр.д. № 1234/2012г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от Д. Р.Д. срещу [фирма] иск за отмяна на заповед № 14/23.І.2012г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че дисциплинарното наказание е наложено законосъобразно. Изложени са съображения, обосноваващи извода на съда, че заповедта отговаря на изискванията на чл.195 ал.1, чл.193 ал.1 и чл.194 КТ. Въз основа на представени писмени доказателства и показания на двама свидетели, пространно обсъдени, е прието, че ищецът не е изпълнил изискванията на работодателя въз основа на нормативните актове за здравословни и безопасни условия на труд лично да използва светлоотразителна жилетка при работа за отстраняване на аварии по В и К на пътно платно и не е упражнил контрол за същото по отношение на подчинените му двама работници. Като е допуснал той и подчинените му да работят без лично предпазно средство независимо от причината за това и личните му съображения /според показанията на свидетелите ищецът не носел светлоотразителна жилетка, защото не му била по мярка, за което не бил уведомил работодателя, а и можел да я носи разкопчана, водопроводчикът свалил жилетката, тъй като се намокрила, но не я показал на проверяващия, а за шофьора не било необходимо да ползва жилетка/, ищецът виновно е извършил нарушението, за което му е наложеното дисциплинарно наказание. То е в съответствие с тежестта му с оглед данните за извършени от него предходни нарушения със сходен характер.
В касационната си жалба Д. Р.Д. твърди, че в атакуваното решение съдът описал представените по делото доказателства, но не ги обсъдил в съвкупност, което довело до погрешни необосновани правни изводи. Не били обсъдени и гласните доказателства относно причините за липсата на лични предпазни средства.
В изложението на Д. Р.Д. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено му от въззивния съд указание, се сочи, че с въззивното решение съдът се произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправен въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и с постановени от други съдилища решения. Съдът допуснал процесуално нарушение, като не обсъдил всички събрани по делото доказателства, като така се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса „длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал и да обсъди всички доказателства по делото”. Като не обсъдил събраните гласни доказателства, съдът достигнал до погрешни правни изводи. Сочат се едно решение на състав на ВКС, постановено по реда на чл.290 и следв. ГПК, и ТР № 1/2000г. на ОСГК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
По единствения конкретно поставен от касатора процесуалноправен въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Това е така, тъй като съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, включително и показанията на свидетелите относно причините, поради които ищецът и подчинените му работници не ползвали по време на изпълнение на служебните им задължения светлоотразителни жилетки, като е достигнал до извод, че тези причини и личните съображения на Д. не изключват извършване на нарушението. Произнасянето по въпрос, обусловил този извод, касаторът не е релевирал като основание за допускане на касационно обжалване. Следователно и тъй като ВКС няма правомощие да изведе служебно въпросите, по които въззивният съд се е произнесъл /така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК/, не е налице основната предвидена в закона предпоставка за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени 250лв. разноски за настоящата инстанция по представения договор за правна защита и съдействие от 01.ІІ.2013г., сключен с адвокат М.И..
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Добричкия окръжен съд, ГК, № 372/23.Х.2012г. по гр.д. № 709/2012г.
ОСЪЖДА Д. Р. Д. от [населено място] да заплати на [фирма] Д. 250лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: