О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 478
София , 01.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 230/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу въззивно решение № 1562 от 19.12.2011 г. по т.д.№ 2394/2011 г. на Варненския окръжен съд. С последното е потвърдено решение № 2734 от 21.06.2011г. по гр.д.№ 6400/2009 г. на Варненския районен съд, 12 гр. състав, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма] със седалище [населено място] за частичен иск за сумата 20 001 лв., претендирана като част от вземане общо в размер на 145 173.01 лв. като дължима цена по чл.117 ЗЕ за предоставен на ответното дружество достъп до собствени на ищеца електрически уредби и съоръжения., както и частичния иск по чл.86 ЗЗД, предявен в размер на 5 000 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна, за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски. Счита, че при ясната и изчерпателна правна норма на чл.117 ЗЕ, между страните по повод предоставения достъп възниква договорно правоотношение по силата на закона.
В депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос за предпоставките, при които за собственика на електрическо съоръжение възниква право да получи възнаграждение /цена/ по чл. 117, ал. 7 ЗЕ за предоставен достъп до съоръжението за пренос на електрическа енергия до други потребители, и конкретно – обвързано ли е правото на цена с изискване за наличие на писмен договор между собственика и преносното, съответно разпределителното дружество. В подкрепа на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторът се позовава на Решение № 91 от 11.09.2009 г. на ВКС по т.д.№ 596/2008 г., ІІ т.о., на Решение на Великотърновския окръжен съд по гр.д.№ 1167/2007 г. и на решение по т. д. № 292/2007 г. на Варненския окръжен съд, и двете без отметка за влизането им в сила.
Ответникът по касация [фирма] възразява срещу допустимостта на касационен контрол, като в писмения си отговор навежда и доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационното производство.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд, като се позовал на решения на ВКС, ТК, постановени по реда на чл.290 и сл.ГПК, приел, че след като между страните по спора не е сключен договор за предоставяне на достъп, отношенията между страните следва да се уредят по правилата на неоснователното обогатяване – чл.59 ЗЗД, а не по издадената от ДКЕВР Методика, поради което отхвърлил като неоснователни предявените от касатора обективно съединени осъдителни искове по чл.117 ДЕ и чл.86 ЗЗД.
За да потвърди първоинстанционното решение, Варненският окръжен съд възприел изложените в обжалваното решение изводи, че не са осъществени предвидените в Закона за енергетиката предпоставки, при които ищецът в качеството на собственик на съоръженията има право да получи търсената цена. Изложени са съображения, че за да възникне вземане по чл. 117, ал. 7 от Закона за енергетиката, за цената на предоставен достъп до електрически уредби и съоръжения на потребител за целите на преноса на електрическа енергия до други потребители, изчислена по размер съобразно одобрена от ДКЕВР Методика за определяне на цените за предоставяне на достъп, е необходимо да е сключен писмен договор по чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗЕ между собственика на съоръжението и ползвателя. Поради безспорния по делото факт, че страните не са обвързани от писмен договор за предоставяне на достъп, е направен извод, че ищецът не би могъл да претендира цена за осигурения достъп.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
И. от касатора материалноправен въпрос за предпоставките, при които възниква право за собственика на електрическо съоръжение за пренос на електрическа енергия до потребителите да получи цена за достъпа, предоставен на преносното, съответно разпределителното, предприятие през собствените си уредби и съоръжения за целите на преноса и преобразуването на електрическа енергия до други потребители, безспорно е значим за изхода на делото, тъй като е обусловил правните изводи на решаващия състав.
По отношение на този въпрос обаче не са изпълнени сочените допълнителни изисквания по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК. Противоречивото му разрешаване е преодоляно с постановените по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна за съдилищата практика Решение № 24 от 11.09.2009 г. на ВКС по т. д. № 596/2008 г., II т. о., ТК; Решение № 37 от 30.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 709/2009 г., I т. о., ТК и Решение № 179 от 18.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 13/2010 г., II т. о., ТК. В тях е застъпено становището, че когато между собствениците на електрически уредби и съоръжения са предоставили достъп на оператора на електропреносната мрежа, съответно на оператора на електроразпределителна мрежа,без наличието на сключено между страните съглашение, това ползване се явява без правно основание, поради което възникнал между страните спор следва да се предяви по правилата на неоснователното обогатяване, а не като спор по чл. 117, ал. 7 ЗЕ за заплащане на цената, определена по одобрената от ДКЕВР методика. Постановеното от въззивния съд решение изцяло е съобразено със задължителната практика по поставения въпрос, което обуславя извода, че не са налице изискванията на чл.280, ал.1 ГПК за достъпа му до касационно обжалване.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноските, направени за касационната инстанция в размер на 800 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1562 от 19.12.2011 г. по т.д.№ 2394/2011 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] разноски за касационната инстанция в размер на 800 /осемстотин/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: