О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 470
София,01.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети март март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 506/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Т. Г. срещу решение № 349 от 14.02.2012 г. по гр. д. № 2322/2011 г. на Софийски апелативен съд, с която е потвърдено решение от 10.05.2011 г. по гр.д.№ 4949/2009 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за разликата над 18 000 лв. до сумата 70 000 лв. претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увреждането му при ПТП на 23.02.2009 г.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради необоснованост и нарушения на закона. Касаторът твърди, че при определяне на обезщетенията е нарушен установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по значимия за делото материалноправен въпрос за релевантните към размера на обезщетенията за неимуществени вреди обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определянето му и за съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД по отношение на който се поддържа допълнителната предпоставка за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т.2 и т.3 ГПК с твърдения, че същият се разрешава противоречиво от съдилищата и че правилното му разрешаване би допринесло за развитието на правото, като по първия критерий се позовава на влязлото в сила решение от 19.04.2010 г. по гр.д.№ 9327/2009 г. на Софийски градски съд. Поддържа се, че при постановяване на решението е допуснато отклонение от практиката на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД и въведения с него принцип на справедливост при определяне на размера на неимуществените вреди, като по посочения критерий се Развити са и доводи, че икономическата конюнктура е в основата на почти ежегодното нарастване на нивата на застрахователни покрития, който в случая за едно пострадало лице е 700 000 лв., а за 2012 г. – в размер на 1 000 000 лв. , а за две и повече – 5 000 000 лв.
Ответната страна ЗК [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмения отговор по чл.278, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови въззивното решение Софийският апелативен съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получено телесно увреждане, вследствие на настъпило ПТП. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд се е позовал на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Решаващият състав е обсъдил събраните по делото доказателства и е отчел възрастта на пострадалия, характера на увреждането, степента и характера на търпените болки и страдания.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, предвид следните съображения:
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител не е посочил материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тъй като формулирането на такъв съставлява общото основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то липсата му е достатъчно основание, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Макар и възпроизведен текстово чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът не е развил относими към визираното в него основание доводи. То предполага, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т.4 ТР № 1/2009 г. на ОСГТК.
Дори и от изложението да се изведе връзка между основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и приложението на чл. 52 ЗЗД, то отново не се обосновава релевантен довод по разглежданото основание. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на жалбоподателя за наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доводите, свързани с оплаквания за неправилност на решението се квалифицират по чл. 281 ГПК и са без правно значение в производството по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.05.2011 г. по гр.д.№ 4949/2009 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: