О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.469
София, 01.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 523/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. М. срещу решение № 354 от 24.02.2012 г. по гр. д. № 2466/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 30.04.2011 г. по гр.д.№ 2451/2009 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният срещу ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата 50 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увреждането й при ПТП, настъпило на 16.01.2009 г.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради необоснованост и нарушения на закона. В инкорпорираното в нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 касаторката твърди, че по приложението на чл.261 КЗ нямало съдебна практика, счита, че след като в съставения за процесното ПТП констативен протокол имало отразен номер на полицата, то това отбелязване предполагало, че са били налице както застрахователната полица, така и знака, който се издава от Г. фонд /ГФ/. Счита, че евентуалното нарушение на длъжностните лица на застрахователното дружество да отчетат пред ГФ застрахователната полица е факт, ирелевантен, тъй като в съставения КП било отбелязано наличието на сключен с ответника застрахователен договор.
Ответната страна ЗК [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Софийски градски съд е бил сезиран с иск по чл.226 КЗ, предявен от настоящата касаторка срещу ответното застрахователно дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждането й на 16.01.2009 г., когато пресичайки кръстовището на [улица]и [улица]била блъсната от водач на л.а.”Фолксваген”, чиято отговорност според съставения констативен протокол била застрахована в ответното застрахователно дружество.
С обжалваният съдебен акт въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения с правно основание чл.226 КЗ иск, като са изложени съображения, че ищцата, чиято е доказателствената тежест не е установила, че виновният за ПТП водач е застрахован по ЗЗ „Гражданска отговорност” в ответното застрахователно дружество. Изтъкнато е, че изслушаната по делото ССЕ със задача да провери дали полицата с посочения номер е осчетоводена при ответника, е дала отрицателен отговор, като при посещение в сайта на ГФ се установило, че към датата на настъпване на ПТП – 16.01.2009 г., за процесното МПС с [рег.номер на МПС] няма активна застраховка „ГО. Застъпено е становището, че констативният протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ за удостоверените обстоятелства – състояние на местопроизшествието, свидетели на същото и състоянието на МПС и на лицата, участвали в катастрофата (чл.179 ГПК), като отразеното в него наличие на застрахователна полица не се ползва с материална доказателствена сила и не обвързва съда. След като ищцата, която е разполагала с процесуални способи за доказване на твърдяното от нея обстоятелство и не се е възползвала от тях, съдът приел, че не са налице предпоставките на чл.161 ГПК относно непредставената в оригинал застрахователна полица от страна на ответника.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касаторката е обосновала приложното поле на касационното обжалване с въпроси, които имат значение за правилността на въззивното решение. Извън приложното поле на касационното обжалване са изведените от чл. 281, т. 3 ГПК доводи за неправилност на въззивното решение,, като следва да се изтъкне, че в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е проведено ясно разграничение между основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, като е разяснено, че в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК се преценяват единствено основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, но не и значимите за правилността на въззивното решение касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК /необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила/, които подлежат на проверка само в производството по чл. 290 ГПК при осъществяване на същинския касационен контрол, ако се допусне касационното обжалване. Ето защо, дори да е неправилно на поддържаните в изложението основания, въззивното решение не може да се допусне до касационен контрол, след като не е доказано общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 354 от 24.02.2012 г. по гр. д. № 2466/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: