ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 477
гр. София, 01.07.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 04 юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1420/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на Н. Ф. В., Л. К. В. и Ф. К. В. срещу решение №1080 от 27.06.2012 г. по гр.д. № 541/2012 на САС, с което е потвърдено първоинстанцинното решение от 08.11.2011 г. по гр.д.№ 393/2010 на ОС-Благоевград за отхвърляне на иска им срещу А. Й. Ч. от [населено място] за сумата от 45 200 лева, дължима на основание чл.265 ал.1 пр.2 ЗЗД като стойност на разходите необходими за отстраняване на недостатъците при изграждането на сграда за хотел в [населено място] по договор от 29.09.2003 г.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на иска .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1, ГПК.
Ответната страна не изпраща писмен отговор на касационната жалба .
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 от ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема, че по силата на сключен на 29.09.2003 г. договор материализиран в нот.акт №199/2003 г. между страните по делото, ищците-касатори са учредили в полза на ответника право на строеж на масивна жилищна сграда в южната част на свой УПИ в [населено място] срещу задължението на последния да построи за тях в северната част на същия за своя сметка на четириетажна сграда с таван предвидена по плана за хотел . На 21.12.2006 г. е подписан от страните акт за приемане годността на строежа, а с удостоверение издадено от [община] на 22.07.2007 г. обектът е въведен в експлоатация. Съдът е счел, че доколкото от описанието в самата искова молба на конкретните недостатъци се касае за явни по смисъла на чл.264 ал.2 ЗЗД такива, т.е. установими при обикновения начин на приемане и възложителите-ищци не са направили възражения при подписването на акта за приемане, то не следва да се счита, че такива са били налице при приемането на строежа, поради което и искът се явява недоказан по основание. Съдът е счел, че след изслушването и приемането на първоначално и допълнително заключения на вещото лице назначено от първоинстанционния съд, последващото искане за разширена експертиза по същите въпроси е неоснователно с оглед разпоредбата на чл.200 ал.3 ГПК, която допуска това да става докато трае изслушването по предходните експертизи, което в случая не е било налице.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на жалбоподателя не се сочи конкретен правен въпрос, обуславящ изхода на спора, който да се подложи на селекция с оглед допълнителните основания за дискреция, уредени в чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК. Вместо това се излагат оплаквания за нарушение на чл.200 ал.3 ГПК, поради недопускане на тройна разширена експертиза и за необосноваността на изводите на съда в обжалваното решение, че в случая става въпрос за скрити, а не явни недостатъци. Тези оплаквания, обаче касаят евентуалната основателност по същество на касационната жалба, съгласно чл.281 т.3 ГПК, доколкото се отнасят до материалноправната и процесуална законосъобразност и обосноваността на съдебното решение. Съгласно ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТКВКС,ВКС не следва да извлича от оплакванията в касационната жалба евентуални релевантни за спора правни въпроси, при липсата на такива в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК. От друга страна в същото ТР се приема, че липсата на формулирани от страната правни въпроси само по себе си е основание за недопускането на касационно обжалване, доколкото възпрепятства преценката по чл.280 ал.1 ГПК.Следователно не е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение.
С оглед изложеното, ВКС, Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1080 от 27.06.2012 г. по гр.д. № 541/2012 на САС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.