О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 486
София, 02.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 261/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу въззивно решение № 1778 от 13.12.2011 г. по гр.д.№ 2620/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. С последното е потвърдено решение № 2494 от 27.06.2011г. по гр.д.№ 17584/2011 г. на Пловдивския районен съд, 12 [населено място], с което е признато за установено по отношение на касатора, че дължи на ищеца [фирма] със седалище [населено място] сумата 14 634 лв., представляваща неплатено възнаграждение за шлайфане и рязане на карета по договор за изработка и фактура № 062/15.11.2008 г., сумата 2 877.98 лв. – мораторна лихва върху главницата, сумата 5 040 лв. – неплатено възнаграждение за шлайфане по фактура № 066/23.12.2008 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 399.16 лв., за които суми по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, а допустимостта на касационния контрол е обоснована по приложно поле по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответната страна [фирма] оспорва допустимостта на касационното обжалване, като излага и доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за касационната инстанция.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, приема следното:
Според чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Или предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното и процесуално право.
В изложението, инкорпорирано в касационната жалба касаторът поддържа, че съдът „се е произнесъл по съществен материално – правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК) тъй като е важно да се създаде яснота относно това дали следва да се кредитират от съда представени доказателства, които са оспорени от ответника, същите страдат от пороци, а същевременно правораздавателния орган ги е взе предвид при постановяване на крайния си съдебен акт”. Счита, че отговорът на този въпрос е абсолютно необходим за да се създаде стабилност при разглеждането на аналогични казуси, при които пред съда се представят документи, уж удостоверяващи получаването на процесните стоки, а всъщност от тях не могат да се извлекат категорични изводи кой и кога е получил стоката”.
В случая касаторът не сочи общото основание за достъп до касация според чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост, основания за касиране на съдебното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Основанията за касационно обжалване на неправилното решение по чл. 281, т. 3 ГПК обаче са различни от основанията за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК и по тях ВКС може да се произнесе едва след като допусне касационния контрол на обжалваното въззивно решение.
В случая за да уважи предявения установителен иск, въз основа на представените по делото три фактури, вземанията, по които били осчетоводени не само от ищеца, но отразени като задължения и в счетоводните сметки, дневници и регистри на ответното дружество, въззивният съд приел, че търговските сделки между страните са доказани, предявените искове – основателни, а обстоятелството от кого били подписани е правноирелевантно, след като счетоводните книги са водени редовно, а от името на ответника изхождало писмо до ищеца със запитване какъв е размера на задължението му за извършените услуги.
Независимо, че не е посочено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване предполага мотивиране на необходимост от тълкуване на неясни правни норми или липса на съдебна практика по въпроса или неправилна такава, а в случая касаторът излага аргументи за неправилност на решението.
В обобщение не са налице предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Искането на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се остави без уважение, поради липса на доказателства такива да са били направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1778 от 13.12.2011 г. по гр.д.№ 2620/2011 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: