ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 842
София, 02 юли 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2245 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 18.12.2012 г. по гр.д. № 14445/2011 в частта, в която по реда на чл. 294 ГПК са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволна от решението е касаторката М. Д. П., представлявана от адв. В. К. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалнаправните въпроси за компетентността на ТЕЛК да прецени дали заеманата длъжност включва противопоказани условия на труд с оглед на заболяванията на работника или служителя и за задължението на работодателя да осигури подходяща работа на трудоустроения работник или служител, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, се разрешава противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма],, представляван от адв. Хр. Х. от САК я оспорва, като счита, че повдигнатите правните въпроси нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че единствено ТЕЛК е компетентна да прецени дали заеманата длъжност включва противопоказани условия на труд, както и че работодателят е длъжен да осигури подходяща работа на трудоустроения работник или служител, доколкото в предприятието му съществува подходяща незаета длъжност.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 19.10.2009 г. ищцата е възстановена на работа при ответника като „опаковач” по безсрочен трудов договор. С ЕР 4827/04.10.2005 ТЕЛК на ищцата е призната за срок от три години 91% намалена работоспособност без чужда помощ с противопоказание „полагане на физически труд”. С ЕР 2511/06.10.2008 ТЕЛК на ищцата е призната за срок от три години 91% намалена работоспособност без чужда помощ с противопоказание „негодна за физически труд”. Основните задължения на ищцата като опаковач са свързани с полагането на физически труд и тъй като в предприятието не е съществувала свободна длъжност, несвързана с полагането на физически труд, която да съответства на образованието и квалификацията на ищцата, тя е уволнена с оспорваната заповед № 132829.10.2009 на основание чл. 325, т. 9 КТ. Към този момент в предприятието на ответника (специализирано за работа на хора с увреждания) не е работило нито едно лице със здравно противопоказание „негоден за физически труд”.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото, но те не са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен, не се разрешават противоречиво от съдилищата нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че единствено ТЕЛК е компетентна да прецени дали заеманата длъжност включва противопоказани условия на труд, както и че работодателят е длъжен да осигури подходяща работа на трудоустроения работник или служител, доколкото в предприятието му съществува подходяща незаета длъжност.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 18.12.2012 г. по гр.д. № 14445/2011.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.