1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 854
гр.София, 03.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4076/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на С. М. С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Търговищки окръжен съд № 27 от 01.04.2013 г. по гр.д.№ 38/ 2013 г., в частта му, с която е потвърдено решение на Омуртагски районен съд по гр.д.№ 484/ 2012 г. и по този начин упражняването на родителските права по отношение на детето О. С. М., родено на 16.09.2009 г., е предоставено на майката Б. Ю. С. (с фамилно име след развода С.), определен е режим на лични отношения между детето и бащата и последният е осъден да заплаща месечна издръжка от 80 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправният въпрос (уточнен при условията на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) в интерес ли е на навършило три години дете от мъжки пол, при развод между родителите му с еднакъв потенциал за отглеждането и възпитаването му, родителските права да бъдат предоставени на бащата, ако се е адаптирало трайно в неговата среда. Счита, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и на това основание моли да бъде допуснато касационно обжалване.
Ответната страна Б. Ю. С. оспорва жалбата, без да излага конкретни съображения по основанията за допускане на касационно обжалване.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на решението се явява неоснователно.
Поставеният материалноправен въпрос обуславя въззивното решение, но няма претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 ГПК са налице тогава, когато разглеждането на формулирания от касатора въпрос ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, за да се създаде съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони или за да бъде тя осъвременена. Обратно, ако по въпроса е налице установена практика, ненуждаеща се от осъвременяване, то е изключено той да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Такъв е настоящия случай, защото по поставения въпрос за критериите, въз основа на които се преценява интересът на детето при развод между родителите кой от тях да упражнява родителските права, задължително тълкуване е дадено още в ППВС № 1 от 1974 г. В него е разяснено, че решението за предоставяне упражнението на родителските права спрямо децата на единия родител следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед родителските качества, полагането на грижи и наличието на умения за възпитание, подпомагането на подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., моралните качества на родителя, социалното му обкръжение и битовите условия, които осигурява, възрастта и пола на децата, привързаността между децата и родителите, възможностите за помощ на трети лица и други.
Въззивният съд е приел в решението си, че двамата родители са в еднаква емоционална привързаност към детето, имат идентични битови условия и подпомагаща семейна среда, еднакви възпитателски качества и близки по размер доходи. При изравнен родителски потенциал на двамата родители съдът е приел, че решаващ критерий при предоставяне на упражняването на родителските права е ниската възраст на детето, което се нуждае от непосредствена майчина обич и грижи. Аргумент за това си решение съдът е извлякъл и от необходимостта от възстановяване на емоционалната връзка между майката и детето, накърнена поради неразбирателството между бившите съпрузи и неосигуряването от бащата на достъп до детето.
От изложеното е видно, че въззивното решение е съобразено в пълна степен със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 1/ 1974 г. В същото постановление се съдържа отговор на материалноправния въпрос, повдигнат от касатора, следователно този въпрос няма значението по чл.280 ал.1 т.3 ГПК и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Търговищки окръжен съд № 27 от 01.04.2013 г. по гр.д.№ 38/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: