Определение №384 от 5.7.2013 по гр. дело №3213/3213 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 384

гр. София 05. 07. 2013 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 3213/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Г. Н. Б. и Н. Г. Б. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 2523 от 13.12.2012г. по гр.д.№ 2624/2012г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът е подал отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК поради отсъствие на формулиран правен въпрос от значение за делото и залегнал в основата на решаващите изводи на съда и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. .
Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд от 03.07.2012г. по гр.д.№ 17000/2010г., с което е отхвърлен предявения от Г. Н. Б. и Н. Г. Б. против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за установяване, че ищците са собственици на апартамент 2 в двуетажната масивна жилищна сграда, построена в поземлен имот № …. по КВС на землището на [населено място], м.”Мелницата”, придобит въз основа на давностно владение за периода 1997-2008г.
Съдът е приел, че ищците са съпрузи и са обитавали на основание договор за наем спорния имот, сключен през 1993г. На това основание те са били държатели и след прекратяване на договора през 1997г. и не са манифестирали пред наемодателя промяна в намерението, на което ползват имота – не са превърнали държането във владение и не са могли да придобият имота по давност.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК като са формулирани следните правни въпроси: 1.възможно ли е да се води иск за собственост на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, без за същия да е издадена схема по АГКК и приложена към исковата молба, а вместо това да бъде ползвана техническа експертиза и ако е възможно трябва ли в нея да бъдат отразени всички реквизити 2. В земя със статут на земеделска земя – нива законосъобразно ли е да се ситуира жилищна сграда и самостоятелен обект в същата да е предмет на исково производство. 3 налице ли е законен обект по нормите на ЗУТ при липса на кадастрална карта. Така поставените въпроси не са били разглеждани от въззивния съд, не са мотивирали решаващите му изводи, доводи за липса на обект за собственост не са правени пред инстанциите по същество като същевременно те влизат в противоречие с твърденията в исковата молба, че ищците са собственици на спорното жилище. След като искът е отхвърлен поради недоказване на твърдяното предибивно основание, не са от значение за спора въпроси, които биха дали основание съдът да отхвърли иска на друго основание – поради липса на годен обект, който да бъде придобит по давност.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на спора на държавата следва да се присъдят разноски на основание чл.78 ал.8 ГПК в размер на 612лв. , колкото е минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл.7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 2523 от 13.12.2012г. по гр.д.№ 2624/2012г.
ОСЪЖДА Г. Н. Б. и Н. Г. Б. на основание чл. 78 ал.8 ГПК да заплатят на държавата , представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството сумата 612лв. /шесттотин и дванадесет лева/ представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство .
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top