ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 872
София, 05.07.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 2073 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба Ю. Я. М. от [населено място], приподписана от адв.И.Д., срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд /ПОС/ от 16.ХІ.2012г. по в.гр.д. № 721/2012г.
Ответникът по касационната жалба ОУ „В. Л.” [населено място] не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадени в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ПОС е потвърдил решението на РС Кнежа от 13.VІІ.2012г. по гр.д. № 545/2011г., с което са отхвърлени предявените от Ю. Я.М. срещу ОУ „В.Л.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, е приел, че уволнението на ищцата със заповед № 99/18.Х.2011г. от длъжността „педагогически съветник” поради съкращение е законно. То е извършено при наличие на основанието за уволнение – съкращение поради намаляване броя на учениците, респективно на държавната субсидия за издръжка на училището, длъжността на ищцата е била единствена и е премахната от 15.ІХ.2011г. от щатното разписание за учебната 2011/2012г., работодателят не е имал задължението да извършва подбор, ищцата е заявила преди уволнението, че не попада под закрилата по чл.333 ал.1 т.3 КТ, работодателят е поискал и синдикалната организация е дала съгласие за уволнението й съобразно предвиденото в К. с решение на членовете на СО, взето на проведено събрание, доказателствата установяват неоснователност на твърдението на ищцата, въведено за първи път с въззивната й жалба, че искането на работодателя и съгласието на СО са създадени за нуждите на процеса, каквото оплакване не се съдържа в исковата молба. Като неоснователни са оценени твърденията за незаконност на уволнението поради невръчване на предизвестие, за непредставяне на отчет за финансовото състояние на училището към 15.ІХ.2011г., анализ на губещите дейности и др., които да сочат, че съкращаването именно на длъжността на ищцата ще реши финансовите му проблеми.
В изложението на Ю. М. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след дадено й от съда указание, се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложени са в тази връзка съображения за неправилност и необоснованост на изводите на въззивния съд за наличие на реално съкращение. Твърди се, че няма анализ на финансовото състояние на училището, че не е взето мнението на синдикатите, че няма заповед за назначаване на комисия във връзка с бъдещата оптимизация на персонала, че липсват доказателства, установяващи, че именно заеманата от ищцата длъжност е губещото звено в училищната дейност; заповедта за промяна на щатното разписание била издадена преди съгласуването на Списък обр.1 – ТР № 4/12г. на ОСГК било относимо за промените в щатното разписание в хода на учебната година; не било спазено изискването на чл.10 ал.5 К. и чл.333 ал.4 КТ – съгласието следвало да се даде от синдикалния орган, а не еднолично от председателя, представените от ответника искане и становище били изготвени за нуждите на процеса и бил необоснован извода, че са съществували към момента на уволнението, в нарушение на процесуалните правила съдът не допуснал експертиза за установяване момента на изготвянето на тези два документа – такава експертиза била поискана още пред първоинстанционния съд; установено било от доказателствата наличие на свободно място за начален учител, но нямало доказателства то да е предложено писмено за заемане от ищцата, която отговаряла на изискванията за това; в нарушение на закона работодателят не бил направил писмено предизвестие.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай касаторката не е посочила правните въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, обусловили решаващите му изводи и определящи рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Съдържащите се в изложението й съображения за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, а те се подлагат на преценка, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по чл.288 ГПК. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес касационният съд не е длъжен и не може да извежда правните въпроси от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението и в касационната му жалба /виж посоченото тълкувателно решение/. При липсата на основната предвидена в закона предпоставка касационен контрол на въззивното решение не може да бъде допуснат.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд, ГО, № 496/16.ХІ.2012г. по гр.д. № 721/2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: