О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 520
София, 15.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 18.06.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 989 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 694 от 27.04.2012 год., по т.д. № 4300/2011 год., с което е потвърдено решение № 702/08.07.2011 год., по т.д. № 141/2009 год. и е осъден касатора, в качеството му на ответника по предявения от [фирма], [населено място] иск по чл. 237, ал.3 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД да заплати на ищцовото ТД сумата 85 336.65 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на срочен договор за наем от 01.03.2001 год. за периода 01.02.2007 год. -30. 04.2008 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 28. 08.2009 год. до окончателното и изплащане, както и сумата 6 601.00 лв. деловодни разноски.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационния контрол е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1,т.3 ГПК по отношение на определените от касатора за релевантен за крайния изход на делото материалноправни въпроси: 1.”Каква е отговорността на наемодателя по договор за наем към наемателя, който като собственик на наетия имот го е отчуждил, след като и приобретателят, който се е ползвал от правата по договора, го е прехвърлил на трето лице, след последната сделка?”; 2. „Отговорен ли е наемодателят по договор за наем, при неизпълнение от страна на приобретателя на разпоредбата на чл.237, ал.2 ЗЗД, при положение, че последният се е ползвал от договора за наем?”; 3.”Има ли задължение наемодателят по договор за наем да обезпечи безпроблемното действие на договора, след като имотът е отчужден от новия му приобретател, за който е била приложена или приложима разпоредбата на чл.237, ал.2 ЗЗД?”; 4. „Сключването на нов договор за наем с последващ приобретател на недвижимия имот, означава ли, че наемателят е бил лишен по някакъв начин от ползването на наетия имот, преди изтичане на срока по предходния договор за наем, ако няма други доказателства за това?”.
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
С обжалваното въззивно решение Софийски апелативен съд е приел, че за исковия период между страните е съществувало валидно наемно правоотношение, породено от сключен помежду им срочен договор за наем от 01.03.2001 год. и анекс от 20.12.2001 год., по който ответникът А. С.” АД не е изпълнило основното си задължение на наемодател, изрично посочено и в договорните клаузи – да осигури свободно и безпрепятствено ползване на наетия имот и прилежащия му терен на наемателя [фирма] за целия 10- годишен срок на действие на договора, както и да не предоставя в този срок същия на трети лица, по какъвто и да е начин, тъй като с договор за покупко – продажба от 29.10.2004 год., обективиран в нот. акт № 013, т.V, рег.№ 29727, н.д.№ 768/2004 год. е продал този имот на [фирма], прехвърлен от последния с договор за покупко- продажба от 23. 05. 2006 год. с нот. акт № 42,т.ІІ, рег.№ 4947, н.д.№ 190/ 2006 год. на „Т.”Е..
Следователно обстоятелството, че поради извършеното прехвърляне на наетия имот на трето на наемното правоотношение лице наемателят е следвало в срока на първоначално сключения договор за наем да сключи нов наемен договор с последния приобретател на същия, но при значително по-висока от първоначално уговорената с ”А. С.” АД наемна цена, според съжденията на въззивния съд, изложени в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, обуславя правен извод, че в случая елементите от фактическия състав на чл.237, ал.3 ЗЗД са осъществени и е налице основание за ангажиране договорната отговорност на ответника- наемодател за заплащане на обезщетение за обезвреда на наемателя. Последното е счетено за съизмеримо с разликата в размера на наемната цена по двата договора, представляваща и настъпила, в резултат на договорното неизпълнение на наемодателя да осигури на наемателя ползването на наетия имот през времетраене на наемния договор, вреда за същия.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че първите два от поставените от касатора въпроси са хипотетични и въобще не се включват в предмета на конкретния правен спор, индивидуализиран с основанието и петитума на иска, а останалите два са разрешени от самия законодател с нормата на чл.237 ЗЗД, поради което всички те нямат правната характеристика на обуславящи, според постановките в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, които са в см., че е необходимо така посоченият материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалвания съдебен акт да се включва в предмета на конкретния правен спор и да е от значение за формираната правна воля на съда, обективирана в постановения съдебен акт, а не за изградените фактически изводи, в който случай разрешаването му е обусловено от отделните факти и обстоятелства по конкретното дело, както е в случая.
Непосочването на правния въпрос релевантен за крайния правен резултат по делото, означава, че общата главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК не е налице и това само по себе си е достатъчно, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Отделен остава въпросът, че в случая е останало недоказано и селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Възпроизвеждайки част от задължителните за съдилищата разяснения по т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС касаторът освен, че не е конкретизирал правения принцип, който „е оспорен с обжалвания съдебен акт”, не е доказал и твърдяната от него „несигурността в прилагането на закона”, която според него налага приложението на сочения критерий за селекция.
Същевременно дори и да бъде игнорирана липсата на необходимата аргументация за поддържаното селективно основание, то доколкото нормата на чл.237, ал.3 ЗЗД нито е неясна, нито е вътрешно противоречива, за да се нуждае от корективно тълкуване, а по приложението и е формирана и трайно установена съдебна практика, от самото влизане в сила на ЗЗД, която няма необходимост да бъде изоставена, за да бъде възприета различна и е в смисъла, възприет с обжалвания съдебен акт, че с прехвърлянето на наетия имот срочният договор за наем не се трансформира en lege в безсрочен и за наемодателя- прихвърлител, поради което, ако в резултат на извършеното прехвърляне наемателят е лишен от възможността да ползва този имот при условията и за срока, уговорени със сключения с наемен договор, то последният му дължи обезщетение за обезвреда, селективният критерий по т.3 на чл.280, ал.1ГПК е въобще неприложим.
Водим от гореизложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 694 от 27.04.2012 год., по т.д. № 4300/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: