2
определение по гр.д.№ 3518 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 408
[населено място], 16. 07. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3518 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. Б. срещу решение № 27 от 15.02.2013 г. по в.гр.д.№ 17 от 2013 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отменено решение № 447 от 26.11.2012 г. по гр.д.№ 1843 от 2011 г. на Смолянския районен съд и вместо него е постановено решение, с което се признава за установено по предявения от М. И. Т. и П. Д. Т.- Л. срещу Е. И. Б. отрицателен установителен иск, че Е. И. Б. не е собственик по давност на 330/624 ид.ч. от следния недвижим имот: имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-14 от 10.05.2005 г. на ИД на АГКК с административен адрес: [населено място], [улица] площ от 624 кв.м., образуващ УПИ VI-… в кв.47 по действащия устройствен план на [населено място].
В касационната жалба се твърди, че решението на Смолянския окръжен съд е недопустимо и неправилно- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване е посочен чл.280, ал.1, т.1 от ГПК- противоречие на решението със задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС, решение № 538 от 20.12.2011 г. по гр.д.№ 1386 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о и решение № 439 от 23.07.2010 г. по гр.д.№ 476 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о./ по въпроса: допустимо ли е произнасяне по непредявен иск.
В отговор от 29.04.2013 г. ответниците по жалбата М. И. Т. и П. Д. Т.- Л. оспорват жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: В петитума на исковата молба ищците са поискали от съда да признае за установено, че ответницата Е. Б. не е собственик на 530/624 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор …. по кадастралната карта на [населено място] от 2005 г. В първото по делото съдебно заседание, проведено на 25.09.2012 г., е поправена фактическа грешка в исковата молба по отношение на претендираните ид.ч., които следва да се считат 330/624 ид.ч. В обстоятелствената част на исковата молба е обосновано защо ищците считат, че горепосочените ид.ч. не са били придобити от Е. Б. по давност. С оглед на тази претенция въззивният съд е постановил решение за признаване за установено, че Е. Б. не е собственик по давност на 330/624 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор … по кадастралната карта на [населено място] от 2005 г.
При тази фактическа обстановка не съществува вероятност за недопустимост на съдебното решение. Поради това и тъй като касаторката не е посочила друг въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК, касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 от 15.02.2013 г. по в.гр.д.№ 17 от 2013 г. на Смолянския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.