3
определение по гр.д.№ 3410 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
[населено място], 16. 07. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3410 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Д. Л. срещу решение № 432 от 05.07.2012 г. по в.гр.д.№ 419 от 2012 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 110 от 08.12.2011 г. по гр.д.№ 443 от 2011 г. на Русенския районен съд за допускане на делба на земеделски имот, останал в наследството на М. Т. Д., починал на 13.04.1957 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на Русенския окръжен съд е неправилно като постановени при допуснати от съда процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на касатора- основание за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване е посочен чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси, посочени от касатора и доуточнени от съда: 1. Възможно ли е да се придобива по давност сънаследствен имот и 2. Представлява ли съществено процесуално нарушение на въззивния съд отказът да се допуснат свидетели за доказване на своевременно направено от ответника възражение за придобивна давност.
Ответниците по жалбата Г. А. В., П. Т. М., И. Т. М., Т. Ц. М., М. Ц. К., Д. А. М., С. П. С., Р. П. Д., Ю. П. И., Й. П. М., М. Б. Д., И. Т. Д., М. Т. Д., П. М. С., Г. П. М., Я. П. М., П. Д. Л., Д. Т. Д., А. Т. Б., В. П. Д. и Д. К. Б. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за допускане на делба на наследствени земеделски имоти, въззивният съд е приел за недоказано възражението на ответника по иска Х. Д. Л., че е придобил тези имоти по давност. Във въззивното производство съдът е отказал да допусне поисканите от Л. свидетели за доказване на това негово възражение, като се е позовал на разпоредбата на чл.266 от ГПК- тъй като за същите обстоятелства на Л. са били допуснати свидетели при довеждане още от първоинстанционния съд, а въпреки това Л. не е довел тези свидетели за разпит в проведените от районния съд още 5 редовни съдебни заседания след заседанието, в което тези свидетели са били допуснати /на 15.06.2010 г., на 21.09.2010 г., на 26.10.2010 г., на 02.11.2011 г. и на 16.11.2011 г./.
Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на горепосоченото решение. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационно обжалване е налице, когато някои от приложимите към спора материалноправни или процесуалноправни норми са непълни, противоречиви или неясни, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия или тълкуване на тези норми или когато поради промени в законодателството или в обществените отношения се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на конкретна правна норма. В настоящия случая, по въпроса как може да бъде придобита по давност сънаследствена вещ от един от наследниците има задължителна съдебна практика /Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по гр.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС и множество решения на ВКС по чл.290 от ГПК в същия смисъл/, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат друго тълкуване. По втория въпрос /представлява ли съществено процесуално нарушение на въззивния съд отказът да се допуснат свидетели за доказване на своевременно направено от ответника възражение за придобивна давност/ също има задължителна практика на ВКС по приложението на чл.266 от ГПК – решение № 217 от 30.07.2010 г. по гр.д.№ 367 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 112 от 14.06.2011 г. по гр.д.№ 372 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 153 от 01.08.2011 г. по гр.д.№ 39 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о. и др., постановени по реда на чл.290 от ГПК. Отказът на въззивния съд да допусне исканите от Л. свидетели е в съответствие с тази задължителна съдебна практика, от постановяването на която също не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяна на тази практика.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 432 от 05.07.2012 г. по в.гр.д.№ 419 от 2012 г. на Русенския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.