4
определение по гр.д.№ 3721 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 407
[населено място], 16. 07. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3721 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. П., Г. Т. П., С. П. П., Н. П. П., П. А. П., А. А. Т., Р. А. П., В. П. П., А. И. П., А. Н. С., С. С. П., И. Д. П., Т. Д. П., Д. П. П., Д. Д. П., Т. П. П., М. Й. П., Т. Б. Я., А. Б. П., А. С. П., К. И. П., С. И. П., И. Н. М. и М. Н. П. срещу решение № 13 от 20.02.2013 г. по гр.д.№ 658 от 2012 г. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 937 от 10.12.2009 г. по гр.д.№ 3449 от 2007 г. на Сливенския районен съд за отхвърляне на предявения от касаторите срещу [община] иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, че касаторите са собственици на 1/2 ид.ч. от воденица, находяща се в [населено място], [община], състояща се от четири камъка със застроена площ от 130 кв.м. и яхър със застроена площ от 70 кв.м., заедно с празно воденично място от 7 500 кв.м. и 40 дка върбалак край воденицата при граници: баир, Б. река, К. К. и шосе, представляващи имоти пл.№ .. /за воденицата и воденичния двор/ и пл.№ … /за върбалака/ в кв.4 по плана на [населено място], [община].
В касационната жалба се твърди, че решението на Сливенския окръжен съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК- противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторите задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 2 от 25.06.1996 г. по гр.д.№ 2 от 1996 г. на ОСГК на ВС, решение № 181 от 14.09.2011 г. по гр.д.№ 261 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 338 от 28.03.2012 г. по гр.д.№ 27 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 21 от 04.02.2011 г. по гр.д.№ 1327 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о./ по следните правни въпроси: 1. Допустимо ли е предявяване на установителен иск за собственост върху имот, ако този имот не е бил земеделски, не е отчуждаван и не е одържавяван и за него не са били съставяни актове за държавна или общинска собственост и 2. Може ли за имоти, които не са били внесени в ТКЗС или не са били предоставени за лично ползване, да се прилагат правилата на пар.4 и пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ответникът по жалбата [община] не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимосттта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от касаторите установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че този иск е неоснователен, тъй като ищците не са собственици на претендираните в исковата молба имоти. Тъй като тези имоти били земеделски по своя характер, правото на собственост върху тях е можело да бъде възстановено само по предвидения в ЗСПЗЗ административен ред. Поради това, че ищците не били подали заявление за възстановяване на собствеността върху тези имоти по реда на ЗСПЗЗ, те не били собственици на тези имоти към настоящия момент.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касаторите задължителна практика на ВКС:
1. В Тълкувателно решение № 2 от 25.06.1996 г. по гр.д.№ 2 от 1996 г. на ОСГК на ВС е прието кои са субектите на правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, какъв е предмета на иска по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и какво е доказателственото значение на декларацията по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ- въпроси, които не са били предмет на настоящото дело и съответно по които въззивния съд не се е произнасял. Поради това няма как да има противоречие на обжалваното решение с горепосоченото ТР.
2. В решение № 181 от 14.09.2011 г. по гр.д.№ 261 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че по реда на ЗСПЗЗ се възстановява собствеността върху земеделските земи, без значение дали те са били включени в ТКЗС или не, както и че по реда на този закон се възстановява правото на собственост върху земи, които към настоящия момент не са земеделски, но са били отнети като земеделски. Същото е прието и в обжалваното решение: че правото на собственост върху процесните имоти е подлежало на възстановяване по административния ред, предвиден в ЗСПЗЗ, тъй като от събраните по делото доказателства и от твърденията на ищците в исковата молба се установявало, че тези имоти са били отнети от собствениците и ползвани от ТКЗС.
3. В решение № 338 от 28.03.2012 г. по гр.д.№ 27 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о. е прието, че при преценка на това дали конкретен имот подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ се изхожда както от местонахождението и статута на имота към настоящия момент, така и от статута му към момента на кооперирането му и че обхвата на земеделската реституция включва отнетите от собствениците земеделски земи по някои от посочените в чл.10 от ЗСПЗЗ способи, независимо от това дали впоследствие земите са били включени в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Обжалваното решение не противоречи и на това решение на ВКС, тъй като в него е прието по същество същото: че тъй като процесните имоти са били отнети от бившите собственици и ползвани от ТКЗС, съгласно чл.10, ал.4 от ЗСПЗЗ се включват в обхвата на земеделската реституция.
4. В решение № 21 от 04.02.2011 г. по гр.д.№ 1327 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. е прието, че ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху процесния имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ. Обжалваното решение не противоречи и на това решение на ВКС, тъй като в него съдът не е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно разпределение на доказателствената тежест, а въз основа на събраните по делото доказателства е приел за доказано, че процесните имоти са били отнети и ползвани от ТКЗС, поради което правото на собственост върху тях подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
С оглед на всичко гореизложено не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Сливенския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 13 от 20.02.2013 г. по гр.д.№ 658 от 2012 г. на Сливенския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.