О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 347
София, 16. 07. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юли две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 4120 /2013 г.:
Производство по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. С. С. срещу определение № 123 от 11.04.2013 г. по ч.гр.д. № 89 /2013 г. на Бургаския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено определение № 5 от 12.02.2013 г. по гр.д. № 851 /2009 г. на Бургаския окръжен съд, г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на Н. С. С. за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса в размер на 379.88 лева по сметка на съда за обжалване на решение № 321 от 31.05.2012 г. по делото.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и иска допускането му до касационно обжалване и отмяната му, т.к. както е твърдял и пред инстанциите по същество, е пропуснал срока поради особени и непредвидени обстоятелства, които не могъл да преодолее несвоевременно – отсъствал от [населено място] поради сезонни земеделски работи и не могъл да се свърже с процесуалния си представител, поради което не знаел, че дължи такса.
Насрещните страни Ш. К. Р. и Т. К. Р. не са подали отговор на частната касационна жалба.
Настоящият състав установи следното :
Обжалваното определение е на въззивен състав, който е оставил без уважение частната жалба срещу преграждащо определение на първоинстанционния съд.
Въззивният съд е приел че молбата за възстановяване на срок е просрочена, т.к : Н. С. С. е бил надлежно представляван от упълномощен от него адвокат, на който са съобщени указанията на съда за отстраняване на нередовности на въззивната жалба – заплащане на държавна такса, както и за пропускането на срока и за връщане на въззивната жалба, т.к. нередовностите не са били отстранени в срок; че в резултат на упълномощаването за процесуално представителство резултатите от правните действия на представителя са възникнали направо в правната сфера на представлявания, че както адвокатът, така и неговият клиент са задължени да поддържат комуникацията помежду си, а неизпълнението на задължения на представителя не може да се тълкува като особено и непредвидено обстоятелство.
Молбата за възстановяване на срок е подадена на 28.12.2012 г. след като на 23.10.2012 г. на пълномощника на Н. С. е било връчено съобщение за пропускане на срока за отстраняване на нередовности във въззивната жалба и тя е била върната и в този ден Н. С. следва да се счита уведомен за пропуснатия срок.
Въззивният съд е изложил и евентуални мотиви за това, че молбата е недопустима на основание чл.64,ал.3,изр.2 ГПК, т.к. е било възможно продължаване на срока за извършване на пропуснатото действие, но тази процесуална възможност е била пропусната от пълномощника на Н. С., който е подал молба за това извън сроковете, установени в чл.63,ал.1 ГПК. Поради това е неоснователен и доводът на Н. С., че след като подадената от пълномощника му молба за продължаване на срока не била уважена, няма законови пречки да бъде разгледана молбата му за възстановяване на срока, подадена лично от него до съда. Неоснователен е и доводът на Н. С., че молбата му следвало да бъде разгледана в открито съдебно заседание, т.к. в открито съдебно заседание подлежи на разглеждане само молба, която е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Жалбоподателят извежда следните правни въпроси:
Дали страната има право да иска от съда да разгледа молбата и за възстановяване на срока, който е пропуснала, независимо от предприетите от процесуалния и представител други процесуални действия;
И като последица от отговора на този въпрос и въпросите :
Може ли страната в гражданско дело да носи отговорност за процесуални действия, които се различават по своя характер от направеното от нея самата процесуално искане по смисъла на чл.64,ал.2 ГПК;
Препятства ли поисканото от процесуалния представител на страната искане за продължаване на срок направеното самостоятелно искане на страната за възстановяване на пропуснат срок по смисъла на чл.64,ал.2 ГПК;
При направено искане за възстановяване на срок по смисъла на чл.64,ал.2 ГПК; следва ли съдът, пред който е направено, да го разгледа в открито заседание с призоваване на страните по делото, или това е въпрос на самостоятелна преценка на съда, който следва да се произнесе по направеното искане;
Може ли съдът, пред който е направено искане за възстановяване на пропуснат от страната срок, да откаже разглеждането на направено искане от страната и при какви предпоставки съдът не следва да прилага процедурата за разглеждане на това искане, предвидена в чл.66 ГПК.
Жалбоподателят поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК).
Първият, вторият и третият въпроси не са обуславящи.
Обуславящ е въпросът дали преклузивният срок за искането за възстановяване на срок започва да тече за страната от момента, в който е съобщено на процесуалния и представител за пропускането на срока за обжалване и за връщане на въззивната жалба.. Такъв въпрос не е изведен.
Но доколкото може да бъде прието, че такъв въпрос може да бъде уточнен по реда на т.1 ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, то той е по приложението на института на процесуалното представителство от адвокат и в частност задължението на упълномощения адвокат да получава съобщенията на своя доверител и за последиците от тези правни действия, уредени с правилата на чл.32,ал.1,т.1, чл.34, чл.51,ал.3 ГПК (съответно чл.20,ал.1,б.”а”,чл.22, чл.47,ал.2 ГПК от 1952 г. (отм.)) и чл.36 ЗЗД. Нормите не са непълни, неясни, нито противоречиви, не се нуждаят от тълкуване, по приложението им действително има установена практика и въззивният съд ги е приложил в съответствие с установената практика.
Частният жалбоподател не е обосновал и с какво разглеждането на изведените от него въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото твърди, че по приложението на изведените въпроси има съдебна практика и не е обосновал съгласно приетото в т.4 на цитираното ТР № 1 /2010 г. тя да е създадена поради неточно тълкуване, нито как разглеждането на правните въпроси ще допринесе за промяната на тази практика или за осъвременяване на тълкуването, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Четвъртият и петият въпроси също не са обуславящи, защото доколкото е прието, че молбата за продължаване на срок е просрочена, недопустима и затова не следва да бъде разглеждана по същество, то е без значение дали когато такава молба се се разглежда, това става в открито съдебно заседание и какви са предпоставките за уважаването и.
От изложеното следва да се приеме, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски и такива не следва да им се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 123 от 11.04.2013 г. по ч.гр.д. № 89 /2013 г. на Бургаския апелативен съд, г.о.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2