2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 951
София 19.07.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3045/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 15.01.2013 г. на Софийския градски съд по гр.д. № 15840/2011 г., с което е потвърдено решение от 08.08.2011 г. на Софийския районен съд по гр.д. № 25335/2010 г. С първоинстанционното решение касаторът [фирма] е осъден да заплати на Г. Д. Г. 20 296 лв. – обезщетения за неползван платен годишен отпуск за периода 2003 г. – 2010 г. Въззивният съд е приел, че между страните по делото за процесния период са били сключени три трудови срочни договора за длъжността търговски представител на [фирма] в Б.. Според въззивния съд възражението на работодателя за погасяване на исковете по давност за периода до 2007 г. е неоснователно, защото срочните трудови договори са сключени в нарушение на чл.68, ал.3 и ал.4 КТ. Оттук следва, че те са такива за неопределено време съобразно разпоредбата на чл.68, ал.5 КТ.
Недоволен от решението е жалбоподателят [фирма], [населено място], който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по правните въпроси за това дали характерът на работата на търговския представител по трудов договор отговаря на характеристиките „временни, сезонни и краткотрайни дейности” по смисъла на чл.68, ал.3 КТ. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по жалбата Г. Д. Г., [населено място], оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 15.01.2013 г. на Софийския градски съд по гр.д. № 15840/2011 г. Повдигнатите правни въпроси са правноирелевантни, защото не обуславят решението по делото. След като по делото няма спор, че за целия исков период ищецът е работил по трудово правоотношение непрекъснато при ответника, то това дали е имало отделни „верижни” действителни срочни договори или само един договор за неопределено време съобразно разпоредбата на чл.68, ал.5 КТ е без правно значение. Това е така, защото и в двете хипотези възражението за погасяване на исковете по давност за периода до 2007 г. е неоснователно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.01.2013 г. на Софийския градски съд по гр.д. № 15840/2011 г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.