2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 956
София 19.07. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3192/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. А. С., [населено място], приподписана от пълномощника и адвокат М. Б., срещу решение от 11.01.2013 г. по гр. дело №12184/2012 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 04.07.2012 г. по гр. дело №10236/2012 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу Н. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищцата, считано от 13.01.2012 г., на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ /в редакцията до ДВ, бр.101/2010 г./ е законно, защото към този момент тя е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въпросът за трудовия стаж на Л. А. С. не е бил спорен в производството пред първоинстанционния съд. С определение на Софийския районен съд от 27.06.2012 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към момента на уволнението ищцата е имала 32 години и 4 месеца осигурителен стаж в България. По дело е установено по безспорен начин, че към същия момент тя е била навършила 61 години, като е имала и придобит стаж в чужбина – Русия и У. съответно 9 години 11 месеца и 28 дни в едната държава и 4 години 7 месеца и 25 дни в другата. Осигурителният стаж на ищцата в тези две държави е официално потвърден от компетентните органи съобразно изискванията на Договора за социална сигурност между България и Руската федерация и Договора за социално осигуряване между България и У.. В тези две държави на ищцата вече са отпуснати пенсии. Въз основа на сбора от целия стаж в България и чужбина ищцата ежемесечно е получавала добавка към трудовото си възнаграждение, което е видно, както от трудовия и договор с работодателя, така и от допълнителното споразумение към него, които са приложени към исковата молба. Тя е ползвала това свое право без да се противопоставя на това, че работодателят е събрал трудовия стаж от чужбина и от България и без да спори относно размера на установения от самата нея трудов стаж, който е придобила в България. Сборът на който е да е от двата стажа, придобит в чужбина, със стажа придобит в България е повече от предвидения в КТ стаж за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на прекратяване на трудовото правоотношение – 34 години и 4 месеца. Към същия момент ищцата е навършила 61 години, поради което и по този показател отговаря на изискванията за придобиване на право на пенсия. Ето защо е доказано, че в случая е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.10 КТ. В случая няма дискриминационно отношение по отношение на лица от различен пол при по-ранното и пенсиониране и противоречие на българското право с европейското право, защото работодателят е прекратил трудовото правоотношение след като е преценил, че тя е придобила вече право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Той не е упражнил вместо нея осигурителните и права.
Ответникът по касационната жалба Н., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси по тълкуването и прилагането на Договора за социална сигурност между България и Руската федерация и Договора за социално осигуряване между България и У., както и на чл.328, ал.1, т.10 КТ /в редакцията до ДВ, бр.101/2010 г./ във вр. с чл.68 КСО относно принципа за равно третиране на мъжете и жените в заплащането, гарантиран от чл.157 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Конкретно са поставени въпросите: 1/ Дали след като единствено компетентните институции за пенсиониране в България, Русия и У. могат да установят какъв е реалният и стаж, то е доказано по делото, че има изискуемия осигурителен стаж за пенсиониране и 2/ Трябва ли едностранното прекратяването на трудовото правоотношение от работодателя при придобиване право на пенсия на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ /в редакцията до ДВ, бр.101/2010 год./ във вр. с чл.68 КСО на жените в по-ранна възраст спрямо мъжете да е допустимо след като европейското право забранява различното третиране на жените и мъжете при пенсиониране при подобна хипотеза като форма на недопустима дискриминация. Направено е и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за тълкуването на чл.9 на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.07.2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите. Твърди се, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение от 11.01.2013 г. по гр. дело №12184/2012 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от жалбоподателката въпроси обуславят крайното решение, но по тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея при уволнение по чл.328, ал.1, т.10 КТ /в редакцията до ДВ, бр.101/2010 год./, за да бъде взет предвид освен осигурителният стаж на работника или служителя в България и този в Русия и У. съобразно действащите Договор за социална сигурност между България и Руската федерация и Договор за социално осигуряване между България и У., трябва да има официално потвърждаване на стажа от Русия и У.. В случая такова официално потвърждаване е налице.
Не са налице условията за отправяне на запитване до Съда на Европейския съюз, защото отговорът на правния въпрос, по които се иска отправяне на преюдициално запитване, произтича ясно и недвусмислено от значението и смисъла на разпоредбата. Според чл.9 на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.07.2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите един от примерите за дискриминация е определянето на различна възраст за пенсиониране.
Според чл.2, т.1, б. „б” от същата директива, когато привидно неутрална разпоредба би поставила лица от един пол в по-неблагоприятно положение от лица от друг пол, не е налице „непряка дискриминация”, ако тя е обективно обоснована от легитимна цел и средства за постигането на тази цел са подходящи и необходими. Аналогична е и разпоредбата на чл.4, ал.3 от Закона за защита от дискриминация. Следва да се приеме, че към релевантния момент – януари 2012 г. в България обективно не е имало възможност за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта в неговата пълнота. Специфичната ситуация на пазара на труда в България към този момент реално е изключвала възможността за равна пенсионна възраст за мъже и жени. За преследването на законовата цел, свързана с цялостното реформиране и усъвършенстване на пенсионната система, е бил необходим подходящ разумен срок. Обективната необходимост от съобразяване с особеностите на всяка държава – членка е отчетена от самата Европейска комисия. Това е станало с приетите от нея на 29.05.2013 год. конкретни препоръки към отделните държави—членки на ЕС, включително и към България, които са предназначени за извеждането на Европа от кризата и укрепването на основите за растеж. След подробен анализ на положението в България и специфичното състояние на пазара на труда се дават насоки да се въведе една и съща законоустановена пенсионна възраст за мъжете и за жените и да се прилагат активни политики по заетостта. Според Европейската комисия намаляването на ранното напускане на пазара на труда е ключово предизвикателство за подобряването на адекватността на пенсионната система, както и за предлагането на работна ръка. Равнището на заетост на по-възрастните работещи, по-специално на по-възрастните жени, е под средното за ЕС. За да запази напредъка, постигнат при увеличаването на пенсионната възраст, България трябва също да подготви изравняването на законоустановената възраст за пенсиониране на мъжете и жените, които са внасяли осигурителни вноски през цялата си професионална кариера, и да определи до 2014 г. датата на влизането в сила на това изравняване.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 1140 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.01.2013 г. по гр. дело №12184/2012 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Л. А. С., [населено място], да заплати на Н., [населено място], 1140 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.