3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 957
София 19.07. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3693/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. С.-С. и Л. С. П., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат И. И., срещу решение №8452 от 17.12.2012 г. по гр. дело №10513/2011 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 21.12.2010 г. по гр. дело №36408/2008 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Правда Й. С.-К. и М. Й. С.-П. срещу М. М. С.-С. искове за връщане на дадени в заем от наследодателя на ищците парични суми в размер общо на 16 285 лв. и е прогласен за недействителен на основание чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на ищците сключеният на 19.12.2007 г. договор с нотариален акт №4, том 268, рег. №103471/2007 г. на нотариус Е. З., с който М. М. С.-С. е продала на сина си Л. С. П. апартамент в [населено място]. Въззивният съд е приел, че по делото не е доказано връщането на дадените по договора за заем пари, което е в тежест на ответницата по иска. Ищците са установили качеството си на кредитори и това, че вземането им е възникнало преди продажбата на имота. Знанието за увреждане се предполага, защото купувачът е син на длъжника.
Ответниците по касационната жалба Правда Й. С.-К. и М. Й. С.-П., двете със съдебен адрес [населено място], оспорват жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това дали наследниците на кредитор трябва да докажат липсата на изпълнение на задължението за връщане на заетата парична сума и има ли правно значение мотивът за прехвърлянето на собствеността, ако е продаден обременен с ипотека имот на този, който изплаща обезпеченото с ипотеката парично задължение. Твърди се, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №8452 от 17.12.2012 г. по гр. дело №10513/2011 г. на Софийския градски съд. Повдигнатите от жалбоподателя въпроси обуславят крайното решение, но не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото по тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея с иска по чл.240, ал.1 ЗЗД заемодателят /респ. наследникът му/ претендира връщането на заетата парична сума, която е дадена на заемателя – ответник и в тежест на ищеца е да докаже единствено предаването на паричната сума. В тежест на ответника е да докаже връщането на заетата сума. Искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго действие/, с която длъжникът го уврежда. Увреждане има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, независимо дали с него е обезпечено вземане чрез залог или ипотека и приобретател на имуществото е този, който изплаща обезпеченото парично задължение.
Съобразно изхода на спора на ответниците по касационната жалба не трябва да се присъждат деловодни разноски, защото няма искане за това.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №8452 от 17.12.2012 г. по гр. дело №10513/2011 г. на Софийския градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.