2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 955
София 19.07. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3128/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], приподписана от адвокат В. Д., срещу решение №66 от 14.02.2013 г. по гр. дело №1160/2012 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение №1425 от 04.10.2012 г. по гр. дело №3826/2012 г. на Плевенския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от С. В. А. срещу касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца е незаконно, защото наличието на решение на ТЕЛК за 60% трайно намалена работоспособност не е основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.12 КТ.
Ответникът по касационната жалба С. В. А., [населено място], не е заявил становище.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това дали невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради трайно намалена работоспособност може да бъде основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.12 КТ и дали може да бъде възстановен на предишната работа ако междувременно след уволнението длъжността му е закрита. Твърди се, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №66 от 14.02.2013 год. по гр. дело №1160/2012 г. на Плевенския окръжен съд. Повдигнатите от жалбоподателя въпроси обуславят крайното решение, но те са решени съобразно трайно установената съдебна практика. Според нея в разпоредбите на чл.328 КТ са уредени основания за едностранно прекратяване на трудовия договор от работодателя. То представлява субективно преобразуващо право за едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя. Работодателят може да прекрати трудовото правоотношение само при наличие на определени основания. Под основания следва да се разбират установени от закона юридически факти, възникнали след сключването на трудовия договор, при наличието на които уволнението може да бъде извършено. Основанията за прекратяване на трудовия договор са установени по нормативен ред и са изчерпателно изброени.Всяко от основанията съдържа фактически състав, който не се припокрива с никой друг. Затова те са взаимно незаменяеми. Работодателят трябва да определи кое от тях да приложи в съответствие с фактите от действителността и това е едно от изискванията за законно упражняване на правото на уволнение, което подлежи на съдебен контрол. Невъзможността на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради трайно намалена работоспособност може да бъде евентуално основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325, ал.1, т.9 КТ, но не и за уволнение по чл.328, ал.1, т.12 КТ. За основателността на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ е без значение дали длъжността още съществува, дали самото предприятие или негова обособена част са закрити, осъществяват производствена дейност и т.н. Във всички тези случаи работникът или служителят се възстановява на предишната длъжност като при евентуално ново уволнение, то ще следва да се съобрази с изискванията за законност, ще подлежи на нов съдебен контрол, работникът или служителят ще получи дължимите обезщетения за съответните основания, ще му се зачита евентуално трудов и осигурителен стаж по чл.354, ал.1, т.1 КТ.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №66 от 14.02.2013 г. по гр. дело №1160/2012 г. на Плевенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.