2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 958
София 19.07. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3367/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Б. И., Б. Д. И., М. М. К. и Б. М. С., всички от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Е. С., срещу решение №219 от 11.12.2012 г. по гр. дело №395/2009 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение №676 от 19.05.2009 г. по гр. дело №1886/2008 г. на Варненския окръжен съд. С първоинстанционното решение са обявени за недействителни на основание чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на П. Т. С., действащ като [фирма], договори за дарение на недвижими имоти, находящи се в [населено място], оформени с нотариален акт № №11, т.І, рег.224, нот.д. № 11/2006 г. за два апартамента и гараж и с нотариален акт № 12, т.І, рег.225, нот.д. №12/2006 г. за три апартамента и гараж. Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение И. Б. И. r Б. Д. И. са осъдени да заплатят на П. Т. С., действащ като [фирма], сумата 143 320 лв. След възникване на това вземане длъжниците са дарили на М. М. К. и Б. М. С.,техни внучки, посочените по-горе имоти, чиято обща пазарна стойност значително надхвърля сумата 143 320 лв. Независимо от липсата на доказателства за точната стойност на дарените имоти към настоящия момент, исковете следва да бъдат уважени изцяло, с оглед удовлетворяване интересите на кредитора. Доколкото сделките ще бъдат обявени за относително недействителни само по отношение на кредитора, последният ще може да удовлетвори вземането си в пълен размер и ако след това удовлетворяване не е насочено принудително изпълнение към някой от имотите, въззивниците ще запазят правата си по отношение на тях.
Ответникът по касационната жалба П. Т. С., действащ като [фирма], [населено място], не е заявил становище.
Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички правнорелевантни факти по делото с оглед оплакванията във въззивната жалба и трябва ли да се преценява дали има увреждане на кредитора съобразно стойностите на дарените имоти и вземането на кредитора и дали правото му по чл.135, ал.1 ЗЗД обхваща всички сключени след възникване на вземането разпоредителни сделки без оглед на това, че общата им стойност многократно надвишава размера на вземането. Считат, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са ТР№1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, съдебни решения и определение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №219 от 11.12.2012 год. по гр. дело №395/2009 г. на Варненския апелативен съд. Повдигнатите от жалбоподателите въпроси обуславят крайното решение, но те са решени съобразно задължителната съдебна практика. Според ТР№1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС съдът е длъжен да обсъди всички факти, от които произтича спорното право и са въведени като предмет на делото пред въззивната инстанция. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие с трайно установена съдебна практика. Повдигнатият материалноправен въпрос също е разрешен съобразно задължителната съдебна практика – Решение №639 от 06.10.2010 г. по гр. дело №754/2009 г. на ВКС, IV г.о. Искът по чл.135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка /или друго действие/, с която длъжникът го уврежда. Увреждане има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Ето защо в случая е правноирелевантно каква е стойността на имуществото, предмет на разпоредителните сделки, както и дали тази стойност е по-висока от размера на вземането.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №219 от 11.12.2012 г. по гр. дело №395/2009 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.