3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 959
София 19.07. 2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове :МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3659/2013 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Д., със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Н. В., срещу решение №VI-39 от 21.04.2012 г. по гр. дело №388/2012 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която частично е отменено решение №VIII -1896 от 28.11.2011 г. по гр. дело №4612/2011 г. на Бургаския районен съд и са отхвърлени исковете му срещу С. „В.” за заплащане на дължими възнаграждения по договори от 20.06.2006 г. и от 12.05.2008 г. заедно с лихвите за забава, както и в частта за разноските.
Насрещна касационна жалба е постъпила от С. „В.”, [населено място] срещу същото решение в частта, с която са уважени исковете за заплащане на неизплатени възнаграждения заедно с лихвите за забава.
Въззивният съд е приел, че между страните по делото са сключени два договора – от 20.06.2006 г. и от 12.05.2008 год., с които ответникът по исковете е възложил на ищеца да изпълнява задължения на старши треньор на волейболния отбор-мъже за периода 15.07.2006 г.-15.07.2008 г. по първия договор, и от 15.07.2008 г.-15.07.2010 г. по втория договор. Уговорено е, че в качеството си на треньор ищецът ще получава основно и допълнително възнаграждение. Направен е извод въз основа на приетата по делото и неоспорена от страните икономическа експертиза и след анализ на представените по делото писмени доказателства за плащане на уговорените възнаграждения, че една част от тях са изплатени, а друга – не.
С. И. Д. е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това може ли да се приеме за извършено плащането, ако издадените документи за това не съдържат необходимите реквизити, изискващи се по Закона за счетоводството или не са осчетоводени. Твърди се, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №VI-39 от 21.04.2012 год. по гр. дело №388/2012 г. на Бургаския окръжен съд. Повдигнатите от касатора С. И. Д. въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото по тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея ако един писмен документ има външни недостатъци доказателствената му сила се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. Само липсата на определени счетоводни реквизити или липсата на осчетоводяване на документ не е основание за изключването му от доказателствата по делото, а е необходимо доказателствената му стойност да се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
Според разпоредбата на чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба не следва да се присъждат деловодни разноски, защото такива не са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №VI-39 от 21.04.2012 г. по гр. дело №388/2012 г. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.