4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 975
София, 23.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание десети юни през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1456 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [община], представлявана от кмета Т. Б., чрез процесуалния й представител адв. Н. П., против въззивното решение № 311 от 3 август 2012 г., постановено по в.гр.д. № 296 по описа на окръжния съд в гр. Смолян за 2012 г., с което е отменено решение № 55 от 12 юни 2012 г., постановено по гр.д. № 62 по описа на районния съд в гр. Чепеларе за 2012 г. за отхвърляне иска на В. И. П. от [населено място] за присъждане на обезщетение за оставането й без работа за период от 6 месеца, считано от 16 февруари 2012 г. в размер на 3342 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска и присъдени в полза на касатора разноски и вместо това общината е осъдена да заплати на П. сумата от 2226,80 лева обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение и искът е отхвърлен до пълния предявен размер като погасен чрез прихващане с плащания по чл. 220 и чл. 222, ал. 1 КТ, а в останалата част за признаване на уволнението за незаконно и за възстановяването на П. на заеманата преди уволнението длъжност, първоинстанционното решение е потвърдено, и в полза на ищцата са присъдени разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, тъй като противоречи на материалния и процесуалния закон; касаторът правилно е приложил чл. 329 КТ и за това са представени достатъчно доказателства по делото; извършено е съкращаване на длъжности поради обединяването на трудовите функции на две длъжности в една, за което има представени писмени доказателства; ищцата не притежава висше образование съобразно новата длъжностна характеристика, но работодателят въпреки това е извършил подбор; ищцата не е направила никакво оспорване на представените от работодателя писмени доказателства, както и на свидетелските показания; според изводите на съда не е ясно с какви свидетелски показания работодателят може да подкрепи тезата си за законосъобразно извършване на подбора; дори и ищцата добре да си е вършила работата според доведените от нея свидетели, това не може да обори подбора и образованието, което се изисква за обединената длъжност. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, се сочи, че въззивният съд се е произнесъл в нарушение на задължителната съдебна практика по въпроса при извършване на подбор и съставен писмен документ – протокол на комисия, който не е оспорен от уволнения служител, същият представлява ли писмено доказателство за отразените в него обстоятелства. Сочи се ТР № 3 по тълк.д. № 3/2011 г., ОСГК.
Ответницата В. И. П. от [населено място] в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че е установено съкращаването на заеманата от ищцата длъжност; извършеният от работодателя подбор, обективиран в протокол, подлежи на съдебен контрол; не са отразени отделни мотиви за всеки един от участващите в подбора, както и конкретните действия по съпоставка на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии за оценка, поради което не става ясно как работодателят е стигнал до извода, че ищцата няма по-високо образование и квалификация и не работи по-добре; в представения по делото протокол не е отразен начинът на установяване на обстоятелството, че ищцата няма по-високо образование и квалификация и не работи по-добре, поради което извършеният подбор е незаконосъобразен и наличието или липсата на оспорване истинността на обстоятелствата досежно подбора се явяват ирелевантни, а последващото доказване в съдебното производство на тези обстоятелства не може да валидира и замести извършения подбор. Решението е подписано с особено мнение от докладчика по делото само по отношение на иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
К. съд приема, че не е налице основанието, сочено от касатора, за допускане на касационното обжалване.
Поставя се единствен правен въпрос: при извършване на подбор и съставен писмен документ – протокол на комисия, който не е оспорен от уволнения служител, същият представлява ли писмено доказателство за отразените в него обстоятелства. Твърди се, че по този проблем даденото от въззивния съд разрешение е в нарушение на тълкуването, дадено от ОСГК в ТР № 3 по тълк.д. № 3/2011 г. Съдът е приел, че, независимо дали протоколът на комисията по извършване на подбора досежно отразените обстоятелства е оспорен или не, е без значение, след като от самия протокол не става ясно защо е прието, че ищцата не отговаря на законовите критерии на чл. 329, ал. 1 КТ, за да остане на работа.
В цитираното от касатора тълкувателно решение ВКС приема, че когато преценката на работодателя е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от ищеца истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Още се приема, че доказването на подбора при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация/подготовка на ищеца с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства. В конкретния случай ищцата е оспорила изобщо извършването на подбор и е посочила, че ако подбор е бил извършван, то той би бил в нейна полза, предвид дългия период, в който тя е заемала длъжността, отличното й справяне с поставените от работодателя задачи, отговаряла е по длъжностна характеристика на съответните изисквания (твърди се, че длъжностна характеристика за новата длъжност не й е връчвана) за знания, умения и опит, както и за квалификационни изисквания. Следователно, налице е било оспорване на подбора като цяло, както и прилагането на законовите критерии и обективното съответствие на професионалните качества и квалификация на ищеца с оглед на възложената работа. В отговор на въведените в спора обстоятелства от страна на ищцата, съдът е приел, че, независимо дали протоколът на комисията за подбора е оспорен или не, от самия него не става ясно защо е прието крайното решение на комисията. Предвид съвкупността от изложените в цитираното тълкувателно решение мотиви, следва да се приеме съответствието на даденото от въззивния съд разрешение със задължителната съдебна практика. Всъщност, касаторът е пропуснал да посочи правен въпрос по допълнителното съображение на съда – след като от протокола не става ясно защо е прието съответното решение, то последващо доказване на съответните обстоятелства в съдебното производство не може да валидира или замести извършения подбор. Това разрешение е в очевидно нарушение на посоченото тълкувателно решение, но поставен правен въпрос липсва, поради което по този правен проблем касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 311 от 3 август 2012 г., постановено по в.гр.д. № 296 по описа на окръжния съд в гр. Смолян за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: