4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 991
София, 25.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 120 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. СОУ „Н. Б.” [населено място], представлявано от директора В. Р., чрез процесуалния му представител адв. Н. С., против въззивното решение № 2190 от 19 ноември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 1404 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2012 г., с което са потвърдени решение № 1076 от 19 март 2012 г., постановено по гр.д. № 18015 по описа на районния съд в гр. Варна за 2011 г. за признаване за незаконно уволнението на Д. Н. И. от [населено място], за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на училището да й заплати сумата от 2534,36 лева обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за периода 7 ноември 2011 г. – 11 януари 2012 г. и обезщетение на основание чл. 225, ал. 2 КТ в размер на 1046,07 за периода 12 януари 2012 г. – 5 март 2012 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска, както и решение № 3667 от 3 август 2012 г. по същото първоинстанционно дело, с което допълнително за периода 6 март 2012 г. – 7 май 2012 г. на основание чл. 225, ал. 2 КТ са присъдени 1238,96 лева, и в полза на ищцата са присъдени разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, защото в Регионалния инспекторат по образованието в [населено място] са постъпили многобройни сигнали за нарушението на ответницата като директор на училището и началникът на Р. е бил задължен да възложи извършване на проверки, издал е съответните заповеди за отстраняване на установените нарушения, проверките са извършвани от различни длъжностни лица и отразените в констативните протоколи констатации не са оспорени от ищцата; ищцата не е изложила конкретни факти за упражнен върху нея тормоз от началника на Р.; оспорената заповед е издадена след приемане обяснения на ищцата и отговаря на изискванията на чл. 195 КТ; неправилно съдът приема, че в конкретния случай ищцата не е злоупотребила с доверието на работодателя и не е уронила доброто му име, доколкото е подала жалба само срещу началника на Р., а не срещу училището; жалбата до различни институции и политически партии е подадена от ищцата не като физическо лице, а като директор на училището и в нея са изложени неверни и недоказани твърдения за упражнен системен тормоз с цел отстраняване от работа от началника от Р., като по този начин жалбата представлява недоказано оплакване от длъжностни лица на Р.; тези действия представляват именно злоупотреба с доверието на работодателя и уронват доброто име на училището, защото засягат дейността на училището и са извършени от неговия директор, а и защото от представените доказателства се установява извършването на много нарушения в работата на ищцата като директор; не е подадена жалба от едно физическо лице срещу друго физическо лице във връзка с техен личен спор, без оглед тяхното служебно и обществено положение. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК съдът следва да даде отговор на въпроса подаването на жалба до държавни органи и политически партии от директор на училище, в която се изнасят неверни обстоятелства за установени нарушения от контролните органи на Р. и извършени от директора, представлява ли злоупотреба с доверието на работодателя, доколкото нарушенията, изложени в жалбата, са извършени от директора на училището и не се оспорват от него.
Ответницата Д. Н. И. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. А. П., в отговор на касационната жалба излага доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че заповедта за дисциплинарно уволнение отговаря на изискванията на чл. 195 КТ, проведена е процедурата по чл. 193 КТ, спазена е закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ; ищцата действително е подала цитираната в заповедта жалба до Министъра на образованието, младежта и науката, Областния управител на област В., кмета на [община] и др., като в нея са изложени оплаквания за осъществен системен и непрестанен тормоз от страна на Р. В. в лицето на началника й чрез извършване на ежедневни проверки в училището; макар да притежава правомощия да сключва и прекратява трудовия договор с ищцата, както и да осъществява контрол върху работата й, началникът на Р. няма качеството на работодател, тъй като по силата на чл. 61, ал. 2 КТ трудовото правоотношение възниква с училището, в чиято структура е заеманата от ищцата длъжност „директор”; с твърденията в жалбата по никакъв начин не се накърнява репутацията на училището, нито пък са разпространени обстоятелства, които да злепоставят негови ученици или учители, не са извлечени и каквито и да било изгодни облаги от страна на ищцата за сметка на работодателя й; дори и с твърденията в жалбата да е засегнато достойнството и доброто име на по-горестоящия орган, или на неговия началник, не е налице нарушение на трудовата дисциплина, което да попада в хипотезата на чл. 187, т. 8 КТ; в заключение с описаното в заповедта деяние ищцата не е извършила твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, поради което наложеното дисциплинарно уволнение е незаконосъобразно.
К. съд приема, че не е налице основанието, сочено от касатора, за допускане на касационното обжалване.
Поставен е правният въпрос дали подаването на жалба до различни институции от директор на училището, в която се съдържат неверни обстоятелства във връзка с проверки на Р. в училището и дейността на директора, съставлява злоупотреба с доверието на работодателя, след като нарушенията по жалбата са извършени от жалбоподателя и не се оспорват от него. Правният въпрос в случая се основава на виждането на касатора, че подаването на жалба в горния контекст засяга доброто име на училището пред обществото, децата, родителите. Всъщност основният аргумент на съда за основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е друг – жалбата е срещу действията на Р. и неговия началник, а не срещу работодателя, който е училището. Съдът още заключава, че с твърденията в жалбата не се засяга репутацията на училището, не са злепоставени ученици или учители, а дори и да е засегнато достойнството и доброто име на Р. или началника му, това обстоятелство не осъществява хипотезата на чл. 187, т. 8 КТ. Освен това самият въпрос е и нелогичен – ако при съответните проверки е било констатирано, че са налице пропуски в работата на училището и директора, то оспорването им чрез подаване на жалба не представлява злоупотреба с доверието на работодателя (който безспорно не е Р., а е училището), а се цели закрила на доброто му име и репутация. А и такова е твърдението на касатора – жалбата не е подадена от физическо лице срещу физическо лице, а от директора на училището срещу Р. и лицето, изпълняващо функцията на негов началник. Предвид точните мотиви на съда за основателността на иска следва да се приеме, че не е поставен правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, което препятства допускането на касационното обжалване.
Ответницата претендира заплащане на разноски, които са в размер на 150 лева заплатени по договор за правна защита и съдействие, и й се дължат на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2190 от 19 ноември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 1404 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2012 г.
ОСЪЖДА В. СОУ „Н. Б.” [населено място], представлявано от директора В. Р., да заплати на Д. Н. И. с адрес в [населено място], [улица], ет. , ап. , сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: