5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1001
София, 26.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1035 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителите П. Д. и И. И., чрез юрисконсулт И. Х., против въззивното решение № 225 от 16 октомври 2012 г., постановено по в.гр.д. № 343 по описа на окръжния съд в гр. Стара Загора за 2012 г., с което е отменено решение № 310 от 30 май 2012 г., постановено по гр.д. № 769 по описа на районния съд в гр. Казанлък за 2012 г. и вместо него е признато за незаконно и е отменено уволнението на М. Г. У. от [населено място], обл. С. З., У. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, отхвърлен е като погасен чрез прихващане иск за сумата от 1346,34 лева обезщетение за оставането на У. без работа за периода 12 януари – 12 юли 2012 г., и в полза на ищцата са присъдени разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото въззивният съд неправилно е приел, че е налице незаконосъобразно извършен подбор, което не кореспондира със събраните по делото писмени доказателства; ищцата в исковата молба е посочила, че не е извършен подбор, който е задължителен по критериите в чл. 329 КТ; в исковата молба не е посочено, че извършеният подбор е незаконосъобразен или че се оспорва нещо конкретно относно подбора, не са оспорени и представените документи за подбора, поради което е нарушена задължителната съдебна практика; съдът необосновано е приел, че не е доказано обективно съответствие на оценките на комисията по подбора с действителните качества на уволнения работни; процедурата по чл. 329 КТ не е нарушена, включени са относими и законосъобразни критерии за преценка, налице е реално съкращаване в щата, но съдът приема, че не е доказано обективното прилагане на критериите за подбора спрямо сравняваните служители, като в тази насока доказателствата не били в пълнота; съдът е следвало да вземе предвид, че не са били допуснати свидетели, доведени от касатора; съдът следва да формира вътрешното си убеждение на база всички доказателства по делото, а на работодателя е дадена преценката за това кой служител работи по-качествено и по-добре. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че в противоречие с практиката на ВКС са решени въпросите: съдът е постановил решението си в нарушение на съдопроизводствените правила, по-конкретно във връзка с приложението на принципа за диспозитивното начало в процеса, като се излагат твърдения за това, че съдът е следвало да се ограничи до разсъждения за законосъобразност на уволнението съобразно изложените в исковата молба твърдения (сочат се две решения на ВКС по чл. 290 ГПК); допуснато е несъобразяване с практиката на ВКС при решаване на въпроса за извършения подбор, качеството на подбора и липсата на оспорване на представените писмени доказателства, установяващи извършването на подбора в съответствие в чл. 329 КТ (сочат се ТР № 3 по тълк.д. № 3/2011 г., ОСГК, и решение на ВКС по чл. 290 ГПК); изложените в решението становища противоречат на изложените принципни такива в практиката на ВКС (сочи се ТР № 3 по тълк.д. № 3/2011 г., ОСГК); налице е противоречиво разрешаване на въпроса за проведеното съкращаване в системата на дружеството при същите условия (сочат се решение на районен съд и решение по въззивното му обжалване). Изрично са поставени правните въпроси: доказателствата за подбора и задълженията на съда при неоспорването им какви са; при оспорването на писмените доказателства относно подбора следва ли да се преценява качеството на подбора или и без да са оспорени страната е длъжна да провежда пълно доказване на всички обстоятелства, даже да не са предмет на искова молба и възражение; налице ли ще е недопустимо решение в случаите, когато не е оспорено самото качество и резултатите от оценяването при извършения подбор, а е налице само възражение за неизвършен подбор.
Ответницата М. Г. У. от с Т., обл. З., не представя отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че е налице реално съкращаване в щата на 10 бройки; поради извършването на съкращаването следва да се извърши проверка спазени ли са изискванията на чл. 329 КТ, извършен ли е подбор и законосъобразен ли е той; предвид направеното от ищцата оспорване на оценките по протокола на комисията по подбора, при задължителните указания на ТР 3/2011 г., ОСГК, съдът е длъжен да провери основават ли се приетите от работодателя оценки по критериите по чл. 329 КТ на действително притежаваните от работниците квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа; работодателят, в чиято тежест е да установи законността на уволнението, не ангажира никакви доказателства, с които да установи, че тя се е справяла незадоволително с работата и е притежавала частично знания и умения за изпълняваната длъжност, поради което е получила по-ниски оценки от оставените на работа работници; без реална съпоставка на трудовата дейност на сравняваните лица не може да се направи извод, че в резултат на подбора са останали на работа тези, които са най-квалифицирани и работят най-добре.
К. съд приема, че не са налице основанията, сочени от касатора, за допускане на касационното обжалване.
Поставят се изрично три правни въпроса, нито един от които не може да обоснове допускане на касационното обжалване.
На първо място се пита какви следва да са доказателствата за извършване на подбор и какви са задълженията на съда при неоспорването им. По поставения правен въпрос е налице достатъчна съдебна практика и отговорът на въпроса е ясен. В цитираното от касатора ТР № 3 по тълк.д. № 3/2011 г., ОСГК, конкретно е посочено, че когато преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. При това задължително тълкуване касационният съд приема, че не е необходимо допускане на касационното обжалване по поставения правен въпрос.
Отговорът на втория въпрос също е ясен – ако не са оспорени съответните доказателства, или ако страната не е оспорила законността на подбора – както на неговото извършване, така и на въпросите за включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация/подготовка на работника или служителя с оглед на възложената работа, съдът следва да съобрази заявеното от ищеца в исковата молба или в допълнително заявените съображения след отговора на работодателя на исковата молба и представените доказателства.
Отговорът на третия поставен въпрос – налице ли ще е недопустимо решение в случаите, когато не е оспорено самото качество и резултатите от оценяването при извършения подбор, а е налице само възражение за неизвършен подбор, е отрицателен. В този случай съдебното решение няма да е недопустимо, а ще е неправилно.
В случая проблемът е друг – с исковата молба като основание за незаконност на прекратяването на трудовото правоотношение ищцата е посочила във връзка с подбора единствено твърдение – не е извършен подбор. В отговора на исковата молба работодателят е оспорил това твърдение и е ангажирал доказателства. Д. и възражението са цитирани от съда в доклада по делото, ищцата чрез процесуалния си представител в първото по делото заседание не е възразила срещу доклада. Във второто по делото заседание (от 21 май 2012 г.) при искане на ответника за допускане на свидетелски показания за извършения подбор и за нивото на изпълнение на възложените задачи, процесуалният представител на ищцата е заявил, че има критерии, по които е извършен подбор, документите за извършването му са приложени и няма нужда от изслушване на свидетели, тъй като са налице писмени доказателства. Първата инстанция е приела, че при прекратяването на трудовото правоотношение са спазени изискванията на чл. 329, ал. 1 КТ. Следователно, заявено е било от ищцовата страна само и единствено, че не е извършен подбор. Разрешеният в случая процесуалноправен въпрос е когато като твърдение за незаконност на уволнението ищецът е посочил единствено липса на извършен подбор, и се установява, че такъв е извършен, следва ли съдът да съобразява прилагането на законовите критерии и обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация/подготовка на работника или служителя с оглед на възложената работа. Такъв правен въпрос не е поставен от касатора, поради което, независимо от интереса му касационното обжалване да бъде допуснато, не е налице възможност за това предвид задължителното тълкуване, дадено от ОСГТК в ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г., т. 1.
Останалите твърдения на касатора не отговарят на критериите за общото основание за допускане на касационното обжалване. Твърди се, че съдът е постановил решението си в нарушение на съдопроизводствените правила, по-конкретно във връзка с приложението на принципа за диспозитивното начало в процеса, че е допуснато несъобразяване с практиката на ВКС при решаване на въпроса за извършения подбор, качеството на подбора и липсата на оспорване на представените писмени доказателства, установяващи извършването на подбора в съответствие в чл. 329 КТ, че изложените в решението становища противоречат на изложените принципни такива в практиката на ВКС. В цитираното по-горе ТР от 2009 г. изрично е посочено, че ВКС не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. На последно място се сочи, че е налице противоречиво разрешаване на въпроса за проведеното съкращаване в системата на дружеството при същите условия, но представеното въззивно решение по съответния спор – решение № 116 по в.гр.д. № 1429/2012 г. на окръжния съд в [населено място], не е заверено като влязло в сила, поради което не може да служи за целите на преценката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 225 от 16 октомври 2012 г., постановено по в.гр.д. № 343 по описа на окръжния съд в гр. Стара Загора за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: