5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1021
София, 30.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1445 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез юрисконсулт К. Г., против въззивното решение № 488 от 8 ноември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 630 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2012 г., с което е отменено решение № 194 от 11 юни 2012 г., постановено по гр.д. № 66 по описа на районния съд в гр. Мездра за 2012 г. в частта му за отхвърляне на иска на Р. З. В. от [населено място] против [фирма] за заплащане на обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение над 3488,50 лева до 4000 лева, и вместо него касаторът е осъден да заплати на В. още 511,50 лева, отменено е първоинстанционното решение за част от присъдените разноски и държавна такса, а в останалата част, с която прекратяването на трудовото отношение между страните е признато за незаконно, В. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и касаторът е осъден да му заплати 804,37 лева обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода 28 декември 2011 г. – 31 май 2012 г., а над присъдения размер до сумата от 3488,50 лева искът е отхвърлен като погасен чрез прихващане на изплатени обезщетения по чл. 222, ал. 1 и чл. 220, ал. 1 КТ решението е потвърдено.
В касационната жалба се сочи, че решението е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото е прието, че извършеният подбор е незаконосъобразен, което не кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства; становището на съда за заинтересованост на свидетелите на двете страни е неправилно по отношение на свидетелите на касатора; фактически съдът е базирал решението си на показанията на свидетеля на ищеца – негов колега и уволнен поради същото съкращение в щата, и водещ дело за това; от показанията на свидетелите на касатора е видно обективното съответствие на оценките на комисията с действителните качества на служителите, като прекият ръководител е дал показания, с които потвърждава направеното оценяване в индивидуалните карти и протокола за подбор, и двамата свидетели са специалисти в съответната област и са ръководили отдела, и имат впечатление от работата на служителите; писмените доказателства сочат законосъобразността на подбора – заповед на директора, карти за индивидуална оценка, протокол на комисията за извършения подбор; подбор е направен и от директора с индивидуални оценки за лицата; няма новоназначени служители и работещи пенсионери; съдът без правно основание е елиминирал ангажираните от касатора доказателства, като писмените доказателства не са оспорени от ищеца. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че съдът следва да даде отговор на въпросите: в случаите, когато са представени писмени доказателства – протоколи за подбор с карти за оценки и същите не са оспорени от другата страна, длъжен ли е съдът да ги вземе предвид при постановяване на решението си; страната, която е представила протоколи за подбор и карти за индивидуални оценки по делото, които не са оспорени от противната страна, има ли задължението да провежда пълно доказване с други доказателствени средства на отразените в тях оценки и обстоятелства относно подбора; следва ли да се приемат като заинтересовани показанията на свидетелите, които са участвали в комисията за извършване на подбор при съкращаване в щата, поради обстоятелството, че са в трудови правоотношения с предприятието-работодател. Твърди се наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и се сочи ТР № 3 по тълк.д. № 3/2011 г., ОСГК.
Ответникът Р. З. В. от [населено място] в отговор на касационната жалба дава становище за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че е установено реално съкращаване в щата; извършването на подбор е оспорено от ищеца; не се установява обективното съответствие между притежаваните от ищеца качества и получените оценки по критериите по чл. 329, ал. 1 КТ; за свидетелите на двете страни съществува предположение за евентуалната им заинтересованост от изхода на спора; при преценката на доказателствата се приема, че не е установено защо ищецът е получил ниска оценка по обсъжданите критерии; единственият участник в комисията по подбора и имащ непосредствени впечатления от работата на служителите, не посочва кои конкретни прояви от поведението на ищеца са дали основание за извода, че работи по-зле от останалите, а комисията е възприела, че ищецът не изпълнявал точно, прецизно и в срок задълженията си; свидетелят не посочва конкретен случай, в който ищецът да не е изпълнил задълженията си прецизно и в срок; не са представени доказателства, въз основа на които да се извърши проверка кой от включените в подбора работници как работи, поради което е невъзможно да се извърши проверка от съда; по делото са останали неустановени прилагането на законовите критерии и обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и подготовка на работника с оглед възложената работа; при определяне тежестта на съответните критерии е дадена по-ниска тежест на квалификацията на работниците и висока тежест на качеството на работата, което е субективизъм, тъй като ако съществува възможност за влагане на различна тежест в двата критерия по преценка на работодателя, законодателят би предвидил различна поредност или алтернативност, а не кумулативност на значението им.
К. съд приема, че не са налице основанията, сочени от касатора, за допускане на касационното обжалване.
Първите два въпроса, по които се твърди нарушение на задължителната съдебна практика, касаят проблема с липсата на оспорване на представени от работодателя писмени доказателства и дължи ли работодателят в този случай доказване на отразените в тях обстоятелства и приетите оценки. В цитираното от касатора ТР се приема, че критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване може да бъде установено с всички доказателствени средства по ГПК. При упражняване на правото на подбор преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 КТ не е субективна – безусловно основана на лични представи, формирани от непосредствени възприятия на субекта на работодателска компетентност и от общо познаване на всички трудови функции, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законовоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства.
В процесния случай още с исковата молба е посочено, че ищецът не е уведомяван за извършен подбор; при сравняване с показателите като образователен ценз, трудов стаж, справяне с работата и др., би следвало показателите на лицата, оставени на работа, да са по-лоши от тези на ищеца. При тези данни следва да се приеме, че подборът е оспорен и като факт, и като извършване, като изрично се сочи неправилност на дадената му оценка за справяне с работата и квалификацията. Както се приема в цитираното ТР, при това положение работодателят, с всички доказателствени средства по реда на ГПК може да защити законосъобразното упражняване на своето правото на прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. второ КТ чрез извършване на подбор съобразно критериите на чл. 329, ал. 1 КТ. В процесния случай съдът е взел предвид писмените и гласните доказателства и ги е подложил на преценка, но е достигнал до заключението, че отразените в писмените доказателства обстоятелства не съответстват с притежаваните от ищеца качества. Твърденията на касатора, свързани с първите два въпроса, не държат сметка за характера на представените от работодателя писмени документи (чл. 180 ГПК) и за разликата в понятията „истинност на документа” и „вярност на съдържанието на документа”, отнесени към представените от него частни документи, респективно в какво отношение те могат да бъдат оспорени по реда на чл. 193 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване и по последния поставен правен въпрос от страна на касатора. За разлика от изразеното от него становище чрез правния въпрос, съдът, макар да е посочил, че показанията на свидетелите и на двете страни следва да се ценят като заинтересовани, обстойно е приел и обсъдил показанията на свидетелите на работодателя. Прието е, че свидетелят, който е имал непосредствени впечатления от работата на уволнения ищец, не е дал каквито и да е данни за това кои конкретни прояви от поведението на ищеца са дали основание за извода, че работи по-зле от останалите при възприетия от работодателя извод, че ищецът не изпълнявал точно, прецизно и в срок задълженията си. След като в случая свидетелските показания са обсъдени и съдът не е посочил в коя част не ги приема предвид възможната тяхна заинтересованост, то липсва произнасяне по поставения проблем в съответствие с действително изложените мотиви на съда, а поставеното питане е спрямо изолирано с оглед целостта на мотивите му съждение на съда.
Най-после, не може да се сподели тезата на касатора, която не е и обоснована, за недопустимост на обжалваното решение. К. съд приема, че решението е постановено при съобразяване на процесуалните предпоставки за предявяване на иска по предявени искове от компетентния за това орган.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 488 от 8 ноември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 630 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: