5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1030
София, 21.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1286 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [община], представлявана от кмета д-р Е. К., чрез процесуалния му представител адв. И. П., против въззивното решение № 1554 от 24 октомври 2012 г., постановено по гр.д. № 2890 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2012 г., с което е потвърдено решение № 297 от 11 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 476 по описа на районния съд в гр. Карлово за 2012 г. за признаване за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение с А. П. З. – М., възстановяването на З. на заеманата преди уволнението длъжност, и за осъждане на общината да й заплати обезщетение за оставането й без работа в размер на 1778,69 лева за периода 8 март – 10 юли 2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска, а до пълния предявен размер от 3000 лева искът е отхвърлен като неоснователен, както и 89,08 лева трудово възнаграждение за пет работни дни, отработени през м. март 2012 г., а до пълния предявен размер от 136 лева искът е отхвърлен като неоснователен, и в полза на ищцата са присъдени разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото въззивният съд е направил погрешни изводи при възприемане на фактическата обстановка, което е довело до излагане на неправилни мотиви и опорочаване на направените изводи, не са коментирани събраните по делото доказателства, както и възраженията на страните по спора; спорно е доколко е било допустимо пред първата инстанция да се допускат и разпитват свидетели по посочените в исковата молба обстоятелства, а възражение по допустимостта им е направено, не е дадено съгласие за разпит на свидетели за съответните обстоятелства; спорът е за характера на възникналото и прекратено трудово правоотношение – срочно или безсрочно, тъй като в трудовия договор не е посочен определен срок, но като основание за сключването му е посочен чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ; в случая е налице временна работа по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ и работата е била по спечелен и финансиран от ЕС проект, като има временен и краткотраен характер – дали ще бъдат отпуснати финансови средства, с които да се извършва отново подобна дейност и дали общината ще успее да спечели проекти по тях, е обстоятелство, което зависи от множество фактори и като цяло се явява като извънредна дейност по отношение основните дейности, с които се занимава една община. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че същественият материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС е този за характера на трудовото правоотношение, а с приключването на проекта длъжността на ищцата вече не съществува и не може да се приложат правилата на чл. 69, ал. 1 КТ за трансформация на срочното правоотношение в безсрочно (сочат се две решения на ВКС по отменения ГПК); материалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото е въпросът за трансформация на срочно трудово правоотношение в безсрочно, както и приложимостта на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ – дали посочването на конкретно определен срок в трудовия договор, който изрично е сключен с правно основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, е необходимо, и ако да, не се ли стига до „подмяна” на волята на страните по него.
Ответницата А. П. З.-М. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. П. М., в отговор на касационната жалба сочи доводи за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че отбелязването в договора, че е срочен, считано от 2 май 2011 г. и цитирането на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ сами по себе си не обуславят извод за срочност на правоотношението – срокът на договора трябва да е определен като начална или крайна дата или да е определяем спрямо другите елементи на съдържанието на самия договор; дейността на педагога не е такава по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ – с временен, сезонен или краткотраен характер; когато трудовият договор е с времетраене по-малко от една година, както в конкретния случай, той е допустим по изключение, очертано в § 1, т. 8 ДР КТ, при съответните причини, задължително описани в договора; договорът е сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ, поради което се приема, че е сключен за неопределено време и не може да бъде прекратяван на основание чл. 325, т. 3 КТ – поради изтичане на срока; дейността продължава да съществува, свободна е, като без значение е произходът на средствата за финансирането на дейността; решението на първата инстанция като краен резултат е правилно; дори и договорът да се приеме за срочен, ищцата е останала на работа повече от месец след изтичането на срока – началният момент на срока според твърдението на работодателя е 1 декември 2010 г., при което той изтича на 1 февруари 2012 г., при прекратено процесно трудово правоотношение на 8 март 2012 г. и така основанието на чл. 69 КТ е налице.
К. съд приема, че не са налице основанията, сочени от касатора, за допускане на касационното обжалване.
Твърди се, че е разрешен правния въпрос за характера на трудовото правоотношение, като в тази връзка се твърди нарушение на задължителната съдебна практика. Касаторът представя съдебния решения, постановено от състави на ВКС по реда на отменения ГПК, поради което действителното поддържано основание е това по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, а не това по т. 1 (виж в този смисъл ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, т. 2 и 3). В първия представен съдебен акт – решение № 359 по гр.д. № 2012/2005 г., ІV г.о., ВКС приема, че временни, сезонни или краткотрайни дейности по смисъла на л. 68, ал. 3 КТ са тези, които имат случаен и еднократен характер спрямо основния предмет на дейност на предприятието, зависят от сезонните условия или са с подчертано кратък срок на изпълнение. С другото решение № 307 по гр.д. № 2098/2003 г., ІІІ г.о., се приема че хипотезата на чл. 69, ал. 1 КТ изисква наличието на три кумулативно дадени предпоставки: служителят да продължава да работи след изтичане на уговорения срок пет или повече работни дни, да не е налице писмено възражение от работодателя и длъжността да е свободна; когато тези предпоставки са налице едновременно, срочният трудов договор се превръща в безсрочен, без да е необходимо работодателят да издава изричен писмен акт, като трансформирането става по силата на закона. Представената от касатора незадължителна съдебна практика не отговаря на поставените правни въпроси.
Въззивният съд е достигнал до извода, че процесното трудово правоотношение е възникнало при нарушение на изискванията на КТ за срочно трудово правоотношение – не е определен или определяем крайният срок за приключване на договора, предвидената дейност не е с временен, сезонен или краткотраен характер, не са заявени причини, поради които срокът на договора е по-къс от една година. При тези съображения съдът е заключил, че договорът е сключен за неопределено време. Това разбиране е напълно съобразено с обвързващата съдебна практика. Така в решение № 22 по гр.д. № 450/2011 г., ІІІ г.о., ВКС приема, че трудов договор, в който е вписано, че се сключва на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ – до завършване на определена работа, но липсва конкретизация на работата, за извършването на която и до завършването на която се наема съответният работник или служител, следва да се смята сключен за неопределено време, а породеното от същия трудово правоотношение – за безсрочно. В решение № 104 по гр.д. № 453/2009 г., ІІІ г.о. е посочено, че при сключване на трудов договор за определено време при условията на чл. 68, ал. 4 КТ, разпоредбата на § 1, т. 8 ДР КТ е императивна, и обуславящите срочността обстоятелства следва задължително да са вписани в трудовия договор. Също в решение № 239 по гр.д. № 1471/2009 г., ІІІ г.о. се приема, че когато срокът на трудовия договор, сключен до завършване на определена работа не е посочен, нито е определяем съобразно други елементи от съдържанието му, липсва уговорка за срок. Предвид посоченото обвързващо тълкуване в изброените решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, то изводите на съда по характера на трудовото правоотношение са напълно съответни както на него, така и на закона. Правилото на чл. 69, ал. 1 КТ е коментирано от въззивния съд само с оглед изложените съображения в първоинстанционното решение, но основанието, поради което исковете са приети за основателни, не е хипотезата на чл. 69, ал. 1 КТ.
По горните съображения следва да се приеме, че е ясен и отговорът на втория поставен въпрос за приложимостта на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ – дали посочването на конкретно определен срок в трудовия договор, който изрично е сключен с правно основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, е необходимо. След като липсата на уговорен изрично краен срок за приключване на правоотношението, или невъзможността той да бъде определен от другите елементи от съдържанието на договора, се приема за липса на уговорка за срок, то е невъзможно да се достигне и до подмяна на волята на страните по него.
Ответницата претендира заплащане на направените за касационното производство разноски, които са в размер на 270 лева по договор за правна защита и съдействие, и й се дължат на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1554 от 24 октомври 2012 г., постановено по гр.д. № 2890 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2012 г.
ОСЪЖДА [община], представлявана от кмета д-р Е. К., да заплати на А. П. З.-М., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 270,00 (двеста и седемдесет) лева сторени разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: