5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1033
София, 02.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1717 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителите П. Д. и И. И., чрез юрисконсулт Я. Л., против въззивното решение № 2618 от 21 декември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 3540 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2012 г., с което е отменено решение № 4187 от 24 октомври 2012 г., постановено по гр.д. № 2708 по описа на районния съд в гр. Варна за 2012 г. и вместо него е признато за незаконно и е отменено уволнението на Д. В. Д. от [населено място], Д. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, касаторът е осъден да й заплати 1133,16 лева обезщетение за оставането й без работа за периода 29 декември 2011 г. – 29 юни 2012 г. след прихващане с изплатени обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ, като над посочената сума до предявената от 3399,48 лева искът е неоснователен, и в полза на ответницата са присъдени разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, защото съдът неправилно е обосновал извода си за незаконност на уволнението поради неправилно прилагане на подбора, който не гарантирал равнопоставеност на критериите, заложени в чл. 329 КТ; пълното тъждество на мотивите с изложеното във въззивната жалба поставя въпроса за това доколко е извършен обективен преглед на събраните по делото доказателства и дали въобще те са се отразили по някакъв начин на решаващата дейност на съда; изводът за небалансираност при формиране на резултатите от подбора не може да се основава на определеното различно количество точки по двата критерия, след като методиката на оценяване се прилага еднакво спрямо всички работници, участвали в подбора; детайлизирането на двата критерия чрез добавяне на отделни показатели и преценката на работодателя за съответстващата на всеки тежест, не може да се приеме за закононарушение, доколкото работодателят може автономно да определя кой показател, с оглед характера на работа, да бъде доминиращ и като цяло формата на подбора, а и при оспорване законността на подбора съдът подлага на проверка съответствието на получените оценки с действителното ниво на изпълнение на възложената работа и притежавана квалификация; работодателят може по своя преценка да определя начинът на оценяване на различното по степен образование съгласно изискванията за съответната длъжност, а и ищцата е получила подобаваща висока оценка по този критерий; не е налице законово изискване всички членове на комисията да са преки началници на оценяваните работници с непосредствени впечатления от работата им, а в подбора са взели участие лица с достатъчно наблюдения; според свидетелските показания, противно на мотивите на съда, че липсата на възлагане за изпълнение в пълен обем на задълженията по длъжностна характеристика е функция от неспособността и като цяло от липсата на достатъчно практически знания и умения за боравене с електрически съоръжения; съдът не е съобразил, че са възложени трудови функции за изпълнение от съкратената длъжност на други лица по граждански договори, което е много след прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата и е налице намаляване на щатните бройки. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, се поставят въпросите: при извършване на подбор съобразно изискванията на чл. 329 КТ може ли работодателят по собствено усмотрение да определи тежестта на законовите критерии за подбор, чрез отдаване на различен или еднакъв количествен израз в точки на отделните показатели, детайлизиращи приложените в подбора критерии и дали тази негова преценка подлежи на съдебен контрол (сочи се решение на ВКС по чл. 290 ГПК); при извършване на подбор съобразно изискванията на чл. 329 КТ следва ли да се приеме, че за работодателя съществува задължение за посочване на критериите за оценка, за да е упражнено законосъобразно правото на подбор (сочи се същото решение на ВКС и още едно по чл. 290 ГПК); налице ли е законосъобразен подбор, ако работодателят е изпълнил задължението си да определи подлежащите на съкращаване работници при съобразяване с обективните данни за притежаваните качества, умения и проявени в работата трудови резултати (сочи се ТР № 3 по тълк.д. № 3/2011 г., ОСГТК); налице ли е реално съкращаване на щата, когато трудови функции на съкратената длъжност са възложени за изпълнение на други лица на основание сключени граждански договори (сочат се влязло в сила решение на въззивен съд и решение на ВКС по чл. 290 ГПК).
Ответницата Д. В. Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. Т., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че работодателят е утвърдил критерии за извършване на подбора, поставяйки показатели и определяйки тяхната тежест и оценка в точки, които не гарантират равнопоставеност на двата критерия, заложени в чл. 329 КТ – работодателят е дал твърде съществен приоритет на единия критерий спрямо другия, като е приложил метод на оценяване, според който за нивото на изпълнение на трудовите задължения не само е определена най-висока максимална оценка спрямо тези, които формират нивото на квалификация, но и на тази най-висока оценка е придадена и най-значима тежест измежду останалите, а не са предвидени съответстващи на градацията на включените пет нива на образование възходящи оценки за всяко по-високо образователно ниво; от представените доказателства се установява, че на ищцата никога не е възлагано изпълнение на трудовите функции от длъжността й, а същевременно се сочи, че тя няма представа от електрически ток и поради това не може да се справи с изпълнение на работата по длъжностната характеристика, като само един от членовете на комисията е имал непосредствени впечатления от качествата на ищцата, а всички останали нямат никакво отношение; налага се извод, че в случая е налице обективно несъответствие или поне необоснованост на оценката по тези показатели на професионалните качества и квалификация на работника с оглед на възложената работа, и подборът е незаконосъобразен именно по тези съображения; не е налице реално съкращаване в щата и защото са сключени граждански договори, които имат за предмет възлагане на дейности, съставляващи основната част от трудовите функции по длъжността на ищцата, което доказва, че обемът на дейности, свързани с трудовите функции на ищцата не е намалял и съкращението в щата не е реално.
К. съд приема, че не са налице основанията, сочени от касатора, за допускане на касационното обжалване, тъй като не са поставени правни въпроси по обусловилото изхода на спора разрешение на въззивния съд.
Основният извод на въззивния съд е свързан с липсата на доказване от страна на работодателя, чиято е доказателствената тежест при сторено оспорване на законността на подбора, на съответствието на дадената оценка на ищцата по показателя професионални качества и квалификация/подготовка с оглед възложената работа. Съдът е приел, че от разпита на свидетелите се установява, че на ищцата са били възлагани други функции, а не тези по длъжностната й характеристика, поради което не може да се заключи, че не може да се справи с изпълнението на възложената й работа по длъжностна характеристика, както и че само едно лице от комисията е имало впечатления от работата й, а останалите „не знаят за какво става въпрос”. Предвид тези данни е прието, че подборът е незаконосъобразен.
Касаторът е избрал да посочи правни въпроси, свързани с други изводи на въззивния съд, които, макар и дадени във въззивното решение, не са станали самостоятелна причина за съответния краен резултат по спора. Така например, макар да е вярно, че съдът е приел, че работодателят е определил тежестта на законовите критерии по чл. 329 КТ в нарушение на равнопоставеността на двата критерия, както съдът е изтълкувал правната норма, приета е незаконосъобразност на подбора във връзка с несъответствието на оценката по съответните показатели на професионалните качества и квалификация на ищцата. На следващо място се поддържа, че е даден отговор на въпроса по задължението на работодателя да посочи критериите за оценка с оглед законосъобразното провеждане на подбора. И по този проблем не е дадено основното съображение на въззивния съд, за да приеме незаконосъобразното провеждане на подбора. Твърди се още, че съдът се е произнесъл за липса на реално съкращаване в щата, когато трудовите функции на съкратената длъжност са възложени за изпълнение на други лица на основание сключени граждански договори. Действително, въззивният съд е излагал съображения в тази връзка, но те са посочени наред с основния извод за необоснованост на оценката на професионалните качества и квалификация на ищцата. Ето защо нито един от посочените правни въпроси самостоятелно не е обосновал извода за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение, поради което не може да се приеме, че те съставляват общото основание за допускане на касационното обжалване, и затова представената съдебна практика не е нужно да бъде обсъждана.
Най-после се поставя правният въпрос налице ли е законосъобразен подбор, ако работодателят е изпълнил задължението си да определи подлежащите на съкращаване работници при съобразяване с обективните данни за притежаваните качества, умения и проявени в работата трудови резултати, като се твърди противоречие на даденото от въззивния съд разрешение със задължителното тълкуване на проблема според ТР № 3 по тълк.д. № 3/2011 г., ОСГТК. К. съд приема, че правния въпрос не е разрешен в нарушение на задължителната съдебна практика. Отговорът на поставения правен въпрос е явно положителен, стига работодателят действително да е съобразил обективните данни за притежаваните качества, умения и проявени в работата трудови резултати. В процесния случай обаче във връзка с доводите на ищцата за незаконосъобразност на подбора, работодателят не е успял да защити обективното съответствие на дадената на ищцата оценка с действително проявените нейни качества и умения във връзка с възложените й трудови функции. Ето защо и този правен въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване.
Ответницата претендира присъждане на сторени за касационното производство разноски, които са в размер на 350 лева по договор за правна защита и съдействие, и й се дължат на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2618 от 21 декември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 3540 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2012 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителите П. Д. и И. И., да заплати на Д. В. Д. с адрес в [населено място], [улица], ап. , сумата от 350,00 (триста и петдесет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: