4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1032
София, 02.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1832 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Р. И. Н. – К. от [населено място], приподписана от адв. Р. Д., против въззивното решение № 333 от 10 декември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 466 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2012 г., с което е потвърдено решение № 155 от 24 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 77 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2012 г. за отхвърляне иска на Н. против П. М. Н. за заплащане на обезщетение по реда на чл. 59 ЗЗД в размер на 34761 лева.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото съдът необосновано приел, че майката на касаторката получила по пощата с обратна разписка резултатите от преписка вх. № 491Б с решение на общинската служба по земеделия и гори [населено място], тъй като липсват доказателства за надлежното връчване на това решение, както и за неговата валидност и законосъобразност – скица не фигурира в материалите по преписката, без която решението е непълно, и решенето не е съобщено по реда на ГПК, тъй като е представена хвърчаща обратна разписка, от която не е видно точно какво се връчва; решението противоречи на искането на майката на касаторката да бъде обезщетена със земя в същото землище, и тя би го обжалвала, ако й е било връчено, а и насрещната страна би й го противопоставила; съдът не е преценил какви и кои са били законно възможните и допустими средства за майката на касаторката да защити интересите си против незаконосъобразни действия на ответника – тя е предприела дело по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, продължило дълги години, и междувременно тя е направила всичко възможно да осуети продажбата на имота, но ответникът го е отчуждил, поради което е поискана финансова компенсация за това, че са продадени 1185 кв.м. земя, принадлежащи на майката на касаторката и касаторката; несправедливо е прието от съда, че предявяването на иска по гр.д. № 1713/2003 г. по описа на районния съд в [населено място], не е спряло давността – до 30 юли 2010 г., когато е влязло в сила решението по това дело, както касаторката, така и майка й, не са разполагали с никаква възможност да предявят настоящия иск, предвид липсата на яснота каква част от спорния имот е притежавал общият им наследодател. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, се поставят въпросите: може ли да се счита за валидно и законно едно постановено от ОС „ЗГ” решение на основание чл. 27А ППЗСПЗЗ, в което изрично е изписано, че заверената скица на един определен в него имот е неразделна част от това решение, а в крайна сметка такава скица липсва в цялата преписка, образувана пред ОС „ЗГ”; кой е задължителният ред на съобщаване по ГПК на едно такова решение на ОС „ЗГ”, задължена ли е комисията – вид особена юрисдикция, да спазва установеният по нормативен път ред за връчване на книжата по ГПК; относимо ли е едно дело за установяване на права към началния момент, от който започва да тече давността за предявяване на иск за вземане, свързано именно с установяването дали това вземане съществува или не и какъв би бил неговият размер. Допускането на касационното обжалване се претендира на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът П. М. Н. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. К. Д., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че майката на касаторката подала две молби за притежавания от нея недвижим имот – нива от около 6 декара в м. „П.” в землището на [населено място], да бъде обезщетена с друга земя от същата категория и в същото землище, като по тези молби на 1 септември 2006 г. ОС „ЗГ” Велико Т. е постановила решение, с което наследниците на А. К. се обезщетяват чрез предоставяне в собственост на 5,738 декара земеделски земи в землището на [населено място], и молителката е получила изпратените й материали на 1 декември 2006 г.; преписката е приета като доказателство от съда, не е оспорена от ищцата, а едва по съществото на спора и във въззивната жалба се заявява, че липсват данни преписката да е връчвана на наследодателката на ищцата, като това твърдение не е доказано в процеса; съдът приема, че преписката е съобщена на наследодателката на ищцата, и след като липсват данни решението да е обжалвано, то е добило законна сила; ищцата основава претенцията си на влязло в сила решение спрямо ответника по установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, а не по осъдителен такъв; ответникът е продал имот през 2004 г.; от диспозитива на решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е невъзможно да се прецени какво е решението – дали частта от 1185 кв.м. е част или не от имота на ответника; постановяването на решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е станало в момент, когато имотът вече е бил продаден, и не може да се приеме, че има установително действие и по отношение на купувача, който не е участвал в процеса; след като ищцата няма права върху имота, който е продаден от ответника, то няма право да претендира за част от получената цена – тя не доказва обедняване за себе си, както и обогатяване без основание за ответника; основателно е и възражението за изтекла погасителна давност – предявяването на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не спира давността, тъй като предявеният иск е с основание, различно от облигационното отношение, на което ищцата основава претенцията си; установителният иск може да прекъсне давността само относно материалното право, а в случая спорът е за облигационно вземане, срокът за който започва да тече от датата, на която е приключило плащането по сделката – 6 февруари 2006 г., поради което предявяването на иска на 8 януари 2012 г. е след срока.
К. съд приема, че не е налице основанието, посочено от касаторката, за допускане на касационното обжалване, тъй като не са поставени правни въпроси по обусловили изхода на спора разрешения на въззивния съд.
Първите два въпроса касаят валидността и законосъобразността на решение на особената юрисдикция по възстановяване на земеделски земи предвид липсата на заверена скица, както и кой е редът за съобщаване на решения на тази юрисдикция. Съображения на съда по поставените проблеми, дори и да са дадени, в случая не са обусловили крайния извод за неоснователността на иска. За да приеме, че претенцията за заплащане на обезщетение по реда на чл. 59 ЗЗД е неоснователна, съдът се основава на липсата на конститутивно действие на решението по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, постановено по иск на наследодателката на касаторката срещу ответника, както и на обстоятелството, че решението по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е влязло в сила след продажбата на имота, поради което действието му не може да се разпростре и по отношение на трето, неучаствало в спора лице. По тези изводи, независимо дали са като цяло правилни или не, поставен правен въпрос липсва. Каква е значимостта на липсата на скица към решение на ОС „ЗГ” за обезщетяване с имот, както и какъв е редът за връчване на такова решение, е с принципна значимост в различни случаи, но не и в конкретно разглеждания спор. От една страна по първия въпрос съдът изобщо не е излагал съображения (което би наложило при искане за допускане на касационното обжалване поставяне на съответен правен въпрос), а по втория заключението е, че възражението за липса на надлежно връчване е сторено несвоевременно, по което също липсва правен въпрос.
Последният правен въпрос е отправен към изводите на съда за погасяване на претенцията по давност. Изводите по този въпрос не са обусловили изхода на спора сами по себе си, тъй като съдът е приел да ги изложи само с цел да бъде отговорено на всички доводи на страните. Преди това обаче е приел, е ищцата няма права върху имота, продаден от ответника, поради което не е установила и свое обедняване за сметка на обогатяването на ответника от продажбата. След като по решаващите изводи на съда не е поставен правен въпрос, то даването на отговор на последния правен въпрос от ВКС по реда на чл. 290 ГПК не би изпълнило смисъла на закона – да се даде отговор на въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение.
Ответникът претендира присъждане на разноски, но доказателства за сторени такива в касационното производство не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 333 от 10 декември 2012 г., постановено по в.гр.д. № 466 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: