О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1040
София, 09.08.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1964 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. Б. И. и Р. В. П. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. В. Л., против въззивното решение № 1627 от 19 октомври 2012 г., постановено по в.гр.д. № 1115 по описа на апелативния съд в гр. София за 2012 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 1092 от 1 декември 2011 г., постановено по гр.д. № 549 по описа на окръжния съд в гр. Перник за разваляне на сключения от Д. Г. Я. от [населено място] и И. и П. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, и в полза на ищцата са присъдени разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, защото събраните по делото доказателства не са преценени и обсъдени; неправилно са ценени свидетелските показания относно честотата на контактите на свидетелите с ищцата; неправилно са ценени и представените писмени доказателства относно периода, за който се отнасят; игнорирани са свидетелски показания на свидетели, които имат ежедневни контакти с касаторите; не са представени доказателства за влошено здравословно състояние на ищцата, а е отказана допълнителна задача за вещото лице, за да се установи имала ли е нужда и налагало ли се е ищцата да ползва медицинска интервенция, за какво, с каква диагноза; св. И., син на ищцата и изключително заинтересован, по никакъв начин не би могъл да полага грижи за ищцата, тъй като не работи, няма нормални битови условия, няма баня, тоалетна, печка за готвене, а и са събрани данни, че е упражнил насилие върху ищцата заради сключения процесен договор; не са събрани данни, че ищцата е искала да ползва банята на касаторите и те са отказали. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи, че при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК касационният съд следва да отговори на въпросите: кой от двамата касатори не е изпълнил задължението си по сключения договор и в какво се изразява, с какви доказателствени средства се установява това по отношение на всеки един от тях; апелативният съд при постановяване и мотивиране на решението си се позовава на доказателства, неотносими към момента на предявяване на исковата претенция и на предположения по отношение на количеството дърва, необходими за огрев на ищцата; по никакъв начин, с изключение само на възрастта на ищцата, не се установява нейното здравословно състояние, за което е било необходимо да се грижат касаторите, и за което има едно единствено доказателство – посещение при личен лекар сред завеждане на исковата молба.
Ответницата Д. Г. Я. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. К. Б., в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че от сключването на договора до предявяването на иска касаторите са полагали грижи за прехвърлителката, но същите по своя характер са частични, непълни и непостоянни, поради което не са били достатъчни да й осигурят спокоен и нормален начин на живот; установено е, че ищцата се е снабдявала с дърва чрез системата за социални грижи, а предоставянето на храна от време на време и спорадичното пазаруване и заплащане на ток, не представляват предоставяне на грижи в обема, който е мотивирал ищцата да прехвърли своя имот; касаторите са поддържали, че не знаят за здравословни проблеми на ищцата, но от издаден по времето на процеса документ е видно, че тя е пациент с дългогодишна хипертония и оплаквания за болки в коленете, и диагнозата „хипертонична болест на сърцето” й е поставена най-късно на 12 август 2010 г., което сочи, че касаторите изобщо не са полагали грижи за установяване здравословното състояние на ищцата и поддържането на здравето й; не се установява касаторите да са организирали редовно почистване на дома на ищцата и да са я подпомагали при поддържането на лична хигиена; не се споделя тезата, че отказът на ищцата да приеме предложени й грижи след предявяване на иска е неоправдан, касаторите не престирали издръжка, за да трансформират натуралното задължение в парично; касаторите са извършили едно единствено плащане от 100 лева през м. юли 2011 г., което е било недостатъчно за издръжката й дори за този само месец, предвид установените с експертиза нужди от по 237,17 лева месечно; за един значителен период – повече от година, ищцата не е получавала никаква издръжка и грижи, което съставлява съществено неизпълнение на поетите с договора задължения на приобретателите, като неизпълнението преди завеждането на иска и това по време на процеса води до извода, че атакуваният договор подлежи на разваляне.
К. съд приема, че не са налице основанията, посочени от касаторите, за допускане на касационното обжалване. Касаторите искат допускане на касационното обжалване при всички хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК, но не сочат задължителна съдебна практика, нито представят влезли в сила съдебни решения, обосноваващи противоречиво разрешаване на правен въпрос от съдилищата.
На първо място се поставя въпрос, който следва да бъде разрешен с предявяването на иска – кой от касаторите не е изпълнил задължение по договора, в какво се изразява това неизпълнение и как това е доказано. Поставеният въпрос не е такъв по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд. Според задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г., т. 1, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Чрез посочването на първия въпрос касаторите всъщност търсят преглед на правилността на обжалваното решение, а не поставят правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.
Поставя се правния въпрос може ли съдът да се основава на доказателства, неотносими към момента на предявяване на исковата претенция и на предположения относно количеството дърва, необходими за огрев на ищцата. За да обосноват искането си, касаторите твърдят, че съдът е взел предвид фактура за закупени дърва за отоплителен сезон след предявяването на иска. Според мотивите на съда, независимо от представената фактура, се приема, че от свидетелските показания на св. А. е видно, че ищцата се е снабдявала с дърва чрез системата за социални грижи. Ето защо съдът не е се е основал единствено на посочената фактура, нито е приел наличие на съответно обстоятелство по предположение.
По този въпрос, както и по третия въпрос – може ли да се приеме наличие на влошено здравословно състояние на ищцата единствено от медицинска бележка, издадена след завеждане на исковата молба (за което твърдение се отнася изложеното по втория правен въпрос, тъй като съдът е приел друго – ищцата е болна с дългогодишна история на заболяването, а диагнозата й „хипертонична болест на сърцето” е поставена почти година преди завеждането на иска), съображенията на касаторите биха имали значение само в случай, че се твърди незначителност на неизпълнението с оглед интересите на кредитора. Видно от отговора на исковата молба обаче такова твърдение не е въведено в процеса от страна на касаторите. Въззивният съд е приел, че от сключването на договора до предявяването на исковата молба приобретателите са полагали грижи за прехвърлителката, но те са били частични, непълни и непостоянни, като цяло недостатъчни за осигуряване на спокоен и нормален начин на живот. Снабдяването с отопление и грижите за здравословните й нужди са ценени като част от необходимите грижи за изпълнение на поетите с договора задължения. Ето защо и последния правен въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване.
За изготвянето на отговор по касационната жалба по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на процесуалния представител на ответницата се присъждат 150 лева.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1627 от 19 октомври 2012 г., постановено по в.гр.д. № 1115 по описа на апелативния съд в гр. София за 2012 г.
ОСЪЖДА Н. Б. И., ЕГН [ЕГН], и Р. В. П., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес в [населено място], [улица], да заплатят на адв. К. Б., АК П., като процесуален представител на Д. Г. Я. от [населено място], сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: