О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 525
София, 12.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.06.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 2337 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Ю. Х. И. , Х. Ю. И. и З. Ю. И., всички от [населено място], подадена чрез пълномощника им адв. Г.Г.-ПАК, против въззивното определение на Великотърновския апелативен съд № 51 от 02.04.2013 год., по в.ч.т.д. № 81/2013 год., с което е потвърдено определение № 134 от 08.02.2013 год. на Плевенския окръжен съд в частта му за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявените искове, основани на чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 116, т.VІІІ, н.д.№ 1036/2007 год. на нотариус С. И. с район на действие – ПРС.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила и на материалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК частните касатори обосновават приложното поле на касационното обжалване с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като твърдят, че с обжалвания въззивен съдебен акт са разрешени неправилно следните значими за изхода на делото процесуалноправни въпроси: 1. „Допустимо ли е сложен фактически състав от правни действия, всички обединени от една цел, да бъдат разкъсани от отделни правни действия и да бъдат разглеждани самостоятелно от съда?”; 2.„Допустимо ли е стеснителното тълкуване на нормата на чл.537, ал.2 ГПК?”, които се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по частната касационна жалба страна в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, както поради неотносимост на поставените правни въпроси към съдържанието на атакувания съдебен акт, така и поради отсъствие на визираното селективно основание.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Първият от формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, въпроси на процесуалното право е хипотетичен и като неотносим към решаващите правни изводи в съобразителната част на обжалвания съдебен акт не може да обоснове наличие на общата предпоставка за достъп до касация, тъй като съгласно задължителните постановки в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране на решаващата правна воля на съда,а не и за правилността на изводите на въззивната инстанция, която частният касатор всъщност оспорва, като същевременно същият този въпрос следва да е обусловил и изхода на делото.
Що се касае до втория процесуалноправен въпрос, то в случая, за да постанови обжалваното определение въззивният съд е споделил изцяло, като основани на закона изводите на ПОС, че т.н. конститутивни нотариални актове, какъвто е и процесният, могат да бъдат отменяни по реда на чл.537, ал.2 ГПК само по повод правен спор за вещно право и заявени от ищците самостоятелни права върху имота, предмет на конкретната правна сделка, но не и в самостоятелно исково производство, поради което същият може да се приеме, че попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
По отношение на последния не е осъществено поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касация.
Според т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС соченото основание е налице само тогава, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос се налага поради непълнота или неяснота на конкретна законова разпоредба, или се налага изоставяне на неправилна практика по приложението на закона или създадена при други обществено икономически отношения и законодателство съдебен практика.
В случая по въпроса, свързан с приложението на чл.537, ал.2 ГПК е налице както трайна и непротиворечива съдебна практика на съдилищата, така и задължителна практика на ВКС – ТР № 3/ 29.11.2012 год. на ОСГК на ВКС, създадена след влизане в сила на действащия ГПК. Според последната, съответстваща и на възприетото с ТР № 178/ 30.06.1986 год. на ОСГК на ВС становище, на отмяна по чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативните нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижими имоти, но не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.
Самото наличието на задължителна съдебна практика, която няма обществена и правна необходимост да бъде изоставена, за да бъде възприета различна и с която въззивният съд изцяло се е съобразил, въобще изключва приложението на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Следователно за пълнота на настоящето изложение следва единствено да се посочи, че да се възприеме разбирането на частните касатори означава да не се държи сметка за самия предмет на защитата по чл.537, ал.2 ГПК, който е накърненото право на собственост, а не нотариалният акт, удостоверяващ извършването на конкретна правна сделка с вещни права върху същия този недвижим имот.
Останалите доводи в частната касационна жалба, свързани с твърдението, че създадената съдебна практика по приложението на чл. 537, ал.2 ГПК е неправилна са житейски, а не правни и като ирелевантни за изхода на конкретното дело не следва да бъдат обсъждани.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че при установени порочни правни или фактически действия целящи измама на страната, съществува друг процесуален ред за защита, вкл. и срещу легитимиращото действие на нотариалния акт, като последното е подробно разяснено и в цитираната по- горе ТР № 3/ 29. 11.2012 год. на ОСГК на ВКС.
Ответната по частната касационна жалба страна не е претендирала деловодни разноски за настоящето производство, поради което касационната инстанция не дължи произнасяне по отговорността за същите – арг. от чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от изложените съображения и на осн. чл.278, ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Великотърновския апелативен съд № 51 от 02.04.2013 год., по в.ч.т.д. № 81/2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: