ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 534
София, 16.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на 05.07.2013 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 2624/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител адвокат Т. Ж. – АК Стара З., срещу определение № 20376/04.12.2012 год., по ч. гр. д. № 14098/2012 г. на Софийски градски съд, с което се оставя без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение от 20.07.2012 г. по гр. д. № 60315/2011 год. на Софийски районен съд за обезсилване на издадената по същото гр.д. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Частният касатор въвежда оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на закона, поради което иска отмяната му.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното право : ” Налице ли са основанията за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и за прекратяване на производството, в случай на предявяване в срок на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, когато, че ищецът – заявител не е представил доказателства за предявяването на иска пред съда издал заповедта в същия срок, но за това процесуално действие съществуват данни в кориците на делото?”; „Длъжен ли е заявителят да представи доказателства за предявяване на иска по чл.422 ГПК за установяване на вземането, в случай, че по исковото производство незабавно е присъединено в цялост заповедното производство и двете производства се разглеждат от един и същи състав на съответния съд; Допустимо и годно доказателство ли е за спазване на срока по чл.415, ал.1 ГПК завереното копие от исковата молба за предявения иск по чл. 422 ГПК и с какви други доказателства, извън последната, разполага ищецът –заявител, когато със същата е поискал издаване на удостоверение в посочения смисъл?”; „В какъв срок съдът е длъжен да издаде исканото удостоверение и следва ли той да бъде съобразен от решаващия съд със срока по чл.415, ал.1 ГПК?” , които частният жалбоподател счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма], [населено място] в срока по чл.276, ал.1 Г ПК е възразил по допускане на касационното обжалване и алтернативно по основателността на въведените касационни основания, като претендира и деловодни разноски.
Настоящият състав на второ търговско отделение на Върховния касационен съд като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел за правилно обезсилването на издадената заповед за изпълнение, тъй като заявителят не е представил по делото, по което същата е била издадена, доказателства, че в рамките на срока по чл.415, ал.1 ГПК е предявил установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за същото вземане.
Изложение са съображения, че от императивния характер на нормата на чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл.422 ГПК следва, че законодателят изрично е възложил в тежест на заявителя установяването на този факт с допустимите от ГПК доказателствени средства и доколкото според трайно установената съдебна практика времевите граници на предявяването на иска и на представянето на доказателства за така извършеното процесуално действие съвпадат, то липсва законово основание да се приеме, че самото предявяване в определения законов срок на установителната искова претенция е достатъчно, за да се отрече наличието на процесуална възможност за обезсилване на издадената заповед за изпълнение, както и че констатацията за изпълнение изискването на чл.415, ал.1 ГПК е в служебните задължения на съответния съд.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното определение дават основание да се приеме, че първите три от поставените въпроси на процесуалното право, свеждащи се всъщност до съдържанието, изпълнението и последиците от неизпълнението на задължението за представяне на доказателства пред съда издал заповедта за изпълнение относно предявяването на иска за съществуване на вземането в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, като релевантни за крайния правен резултат по делото попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за достъп до касация е доказана.
Неоснователно е позоваването по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно задължителните за съдилищата постановки в т.4 на ТР № 1/ 19. 02.2010 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен от въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяването и, поради настъпили изменения в законодателството и обществените условия, при които е била създадена, а за развитие на правото -когато законите са непълни, неясни или противоречиви и се налага корективното им тълкуване. В случая разпоредбата на чл. 415 ГПК е ясна и вътрешно непротиворечива, а по приложението и е създадена многобройна, имаща задължителен за съдилищата в страната характер, практика на ВКС, израз на която са и постановените по реда на чл.274, ал.3 ГПК определения: № 123/27.01.2010 г. по ч. т. д. № 736/ 2009 г. на I т. о.; № 124/ 27.01.2010 г. по ч. т. д. № 20/2010 г. на I т. о.; № 490/ 21.06. 2010 г., по ч. т. д. № 254/2010 г. на I т. о.; № 247/18.05.2009 г. по ч. гр. д. № 166/2009 г. на IV г. о.; № 133/ 29. 01.2010 г. по ч. т. д. № 41/2010 г. на I т.о. и други.
Според същата заявителят следва в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си и в същия този срок да представи за това доказателства пред съда, издал заповедта за изпълнение, като доказателствената тежест и спазването на срока са възложени на заявителя. Представянето на доказателства за предявяване на иска по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и изрично уведомяване в указания едномесечен срок на съда по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е предявен. Изпълнението на това задължение е абсолютно условие, за да не бъде обезсилена заповедта за изпълнение на основание чл. 415, ал. 2 от ГПК, като за съда, разглеждащ заповедното производство, не съществува служебно задължение да проверява дали заявителят е предявил иск за съществуване на вземането в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Доказването може да се извърши, както с представянето на заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и с представяне на съдебно удостоверение от съдебния състав, пред който е образувано исковото производство.
Именно позовавайки се на възприетото с чл.415 ГПК императивно изискване в цитираната по – горе съдебна практика, с която въззивният съд изцяло се е съобразил, се поддържа и становището, че задължението за представяне на доказателства относно предявяването на установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК от заявителя пред съда разглеждащ заповедното производство се отнася до всички случаи, без значение дали заповедното производство и исковото производство се развиват пред един и същ или пред различни съдебни състави.
Съществуването на задължителна съдебна практика на ВКС, по поставените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, по отношение на която няма обществена или правна необходимост да бъде изоставена, за да бъде възприета различна, само по себе си изключва наличието на селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се отнася до процесуалноправния въпрос, свързан с издаването за издаване на поискано от заявителя съдебно удостоверение за установяване предявяването на иска по чл.422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК – дължи ли се то и в какъв срок, настоящият състав на ВКС, счита, че той е неотносим към предмета на спора и решаващите правни изводи на въззивния съд, поради което не може да обоснове наличието на общата главна предпоставка за достъп до касация.
При този изход на делото в касационната инстанция на ответната по частната касационна жалба страна, на осн. чл.78, ал.3 ГПК се дължат претендираните с отговора на частната касационна жалба деловодни разноски за производството по чл.274, ал.3 ГПК, възлизащи на сумата 480.00 лв., заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложените съображения и на осн. чл.279, ал.1 ГПК,ВКС, състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд № 20376/04.12.2012 год., по ч. гр. д.№ 14098/2012 год..
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], С. област да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/ деловодни разноски за производството пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: