О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
София, 16.08. 2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 05.07.2013 година, в състав:
Председател: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
Членове: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.д. № 2357/2013 год.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Д. К. от [населено място] против въззивно определение № 433 от 05.02.2013 г. по ч. гр.д. № 82/2013 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба на настоящия частен касатор срещу определение на Пловдивския окръжен съд № 568 от 17.02.2012 год. по гр.д.№ 2346/2010 год. за връщане на исковата му молба на основание чл. 129, ал.3 ГПК – поради неотстранена в рамките на продължения от съда срок нейна нередовност.
Частният касатор въвежда оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, по съображения за допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, като иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на възникналия правен спор по същество.
В депозираното изложение на основанията за достъп до касация, към които нормата на чл.274, ал.3 ГПК препраща частният жалбоподател се позовава на предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените за значими за крайния правен резултат по делото процесуалноправни въпроси, свързани с продължаването на срока по чл. 63 ГПК, които счита, че поради липса на съдебна практика са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът А. К. Т. е изразил писмено становище по реда и в срока на чл. 276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол от ВКС въззивен съдебен акт, от категорията посочени в чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че законодателят е създал процесуална възможност за удължаване на законните и определените от съда срокове при наличие на уважителни причини, като заинтересованата страна е длъжна да поде молбата си преди изтичането им. Когато страната, имаща правен интерес от удължаване на определения от закона или от съда срок е подала молбата си в последния ден на същия или по пощата, то не е налице процесуална пречка компетентният съд да се произнесе и след неговото изтичане, като времето на произнасянето не се отразява на правата на заинтересования, доколкото законодателят изрично е предвидил началният момент от който новоопределеният срок започва да тече.
Същевременно самото наличие на законоустановен момент, от който започва началото на продължения по реда на чл.63 ГПК срок изключва съществуването на задължение за съответния съд да уведомява страната за резултата от постановения по искането и за продължаване на срока съдебен акт.
Следователно решаващите мотиви в обжалваното определение позволяват да се приеме, че поставените от частния касатор процесуалноправни въпроси, като релевантни за изхода на делото попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата главна предпоставка за достъп до касация е доказана.
Неоснователно е позоваването на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно задължителните постановки в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС соченото селективно основание е налице само тогава, когато произнасянето по значим за изхода на делото въпрос на материалното и/ или процесуално право е предпоставено било от непълнота, неяснота или вътрешна противоречивост на конкретната законова разпоредба, налагаща корективното и тълкуване, било от необходимостта да бъде изоставена създадената от съдилищата неправилна практика по приложението на закона или, макар и правилна, на създадена при други обществени условия и законодателство тази практика следва да бъде осъвременена.
В случая освен, че нормата на чл.63, ал.2 ГПК, определяща началния момент, от който започва да тече продължения от съда срок е ясна и недвусмислена, което изключва да е налице такава непълната на закона или на текст от него, налагаща тълкуването му, то по поставените от частния касатор въпроси на процесуалното право съществува и трайно установена практика на ВКС, по отношение на която няма обществена необходимост да бъде променена и с която въззивният съд изцяло се е съобразил. Според последната, израз на която са и определения на ВКС: № 408/28.05.2012 г. по ч.т.д.№ 339/2011 г. на II т.о. и № 213/ 16.02.2011 г. по ч.т.д.№ 824/2009 г. на II т.о. заинтересованата страна е длъжна сама да следи за резултата от съдебния акт, постановен по реда на чл.63, ал.1 и сл. ГПК.
Наличието на създадена от ВКС практика, имаща задължителен за съдилищата в страната характер, само по себе си изключва приложението на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В тази вр. само за прецизност на изложеното следва да се посочи, че при законоустановен момент, поставящ началото на продължения по реда на чл.63 ГПК срок, датата на постановяване на съдебния акт на съответния компетентен съд е без значение за същия.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския апелативен съд № 433 от 05.02.2013 г. по ч.гр.д. № 82/ 2013 год., по описа на с.с.. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: