О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 537
София, 19.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на тринадесети август две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело N 1503/2013 година
Производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. И. К., [населено място], срещу определение № 16825 от 03.10.2012г., по ч.гр.д.№ 11735/2012г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на касатора срещу разпореждане от 13.10.2011г. по гр.д. № 59727/ 2010г. на Софийски районен съд, за обезсилване, на основание чл.415, ал.2 ГПК на издадената по делото в полза на касатора- заявител заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, тъй като на заповедния съд служебно е било известно за предявяването в срок на иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането, поради което, въпреки, че не са представени пред него доказателства за завеждане на иска, не е било налице основание за обезсилване на заповедта за изпълнение. Допускането на касационното обжалване е обосновано с приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие със становището, изразено в определение № 483/ 05.10.2009г. по ч.гр.д. № 444/2009г. на ВКС, I т.о, ТК по процесуалноправния въпрос следва ли въззивният съд да съобрази представеното пред него писмено доказателство – искова молба, за установяване изпълнението на задължението по чл.415, ал.1 ГПК.
Ответникът П. Л. С. не е изразил становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащо на касационен контрол определение и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното разпореждане, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК, въззивният съд е приел, че заявителят не е представил доказателства в срока по чл.415, ал.2 ГПК за предявяване на иска по чл.422 от ГПК, въпреки дадените й от съда указания в тази насока във връзка с постъпилото от длъжника възражение по чл.414 ГПК. Преписът от исковата молба по чл.422 ГПК е представен едва с въззивната частна жалба след изтичане на предоставения за това едномесечен срок, поради което окръжният съд не е взел предвид това процесуално действие, позовавайки се на разпоредбата на чл.64, ал.1 ГПК. Изложени са съображения, че съдът няма задължение „сам да прилага служебно дела”, тъй като изпълнението на задължението по чл.415, ал.2 ГПК е в тежест единствено на ищеца. Посочено е, че от разпореждането на съдията-докладчик върху исковата молба по чл.422 ГПК за изискване на делото по заповедното производство не може да се направи извод, че съдът е запознат с предявяването на иска към момента на постановяване на разпореждането за обезсилване на заповедта за изпълнение.
Настоящият състав на ВКС, ТК, второ отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима предвид препращането на чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определенията на въззивните съдилища, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Задължителна предпоставка за допустимостта му е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по обуславящ изводите на съда материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК изисквания.
С оглед изложеното от частния жалбоподател основание и данните по делото настоящият състав приема, че не е налице основание по чл.280, ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационния контрол, въпреки, че с атакуваното определение е решен въпрос, който може да бъде определен като съществен процесуален по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като именно неговото решаване е обусловило изхода на конкретния правен спор.
Постоянна е практиката на ВКС, постановена по реда на чл.274, ал.3 ГПК, че в едномесечния срок от уведомлението по чл.415, ал.2 ГПК кредиторът не само следва да предяви иска по чл.422 ГПК, но и да представи доказателства за това пред съда по заповедното производство, като с изтичането на едномесечния срок, настъпва и преклузия на правото на заявителя – кредитор да представи доказателства за предявяване в срок на иска по чл.422 ГПК, която практика напълно се възприема от настоящия състав /определение № 123/ 27.01.2010г. по ч.т.д. № 736/2009г. на ВКС, I т.о.; определение № 133/ 29.01.2010г. по ч.т.д. № 41/ 2010г. на ВКС, I т.о; определение № 490/ 21.06.2010г. по ч.т.д. № 254/2010г. на ВКС, I т.о./. Даденото разрешение изключва възможността представянето на доказателствата за предявяване на иска по чл.422 ГПК да се извърши след изтичането на посочения едномесечния срок, както и представянето им пред въззивния съд при обжалване на определението за обезсилване на заповедта за изпълнение по чл.415, ал.2 ГПК. То е в съответствие с буквалното тълкуване на разпоредбата на чл.415, ал.2 ГПК, съгласно която съдът, пред който се представят доказателствата за завеждането на иска по чл.422 ГПК, е заповедният съд, за който именно възниква задължение да обезсили заповедта за изпълнение в хипотезата на непредставяне в срок на доказателствата.
Доколкото е налице задължителна практика на ВКС, формирана по чл.274, ал.3 ГПК, споделяна от настоящия състав, в която имплицитно се съдържа отговор на поставения от частния касатор въпрос, и в съответствие, с която е постановен атакувания акт, не е налице релевираната допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Наличието на практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съобразно с която е постановено обжалваното определение изключва наличието на соченото от частния касатор основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Следва да се има предвид, че в цитираното определение на ВКС е допуснато касационното обжалване по въпроси, различни от формулирания в настоящата частна касационна жалба, поради което по посочения въпрос за значението на представената с въззивната жалба искова молба по чл.422 ГПК мотивите на ВКС нямат тълкувателен характер по см. на Тълкувателно решение № 2/28.09.2011г. по т.д. № 2/2010г. на ОСГТК на ВКС и не се явяват практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 16825 от 03.10.2012г. по ч. гр. д. № 11735/2012г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: