О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 544
София, 20.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.06.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 2288 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал. 3,т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Т. В., чрез пълномощника му адв.Н.Я. против въззивното определение на Бургаския апелативен съд № 75 от 11.03.2013 год., по ч.т.д.№ 55/2013 год.. Със същото е оставена без уважение частната жалба на настоящия частен касатор срещу протоколно определение на Сливенския окръжен съд от 04.02.2013 год., по т.д.№ 25/2010 год., в частта му, за прекратяване на производството по делото по предявените от Т. В. против [фирма] искове по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна, като незаконосъобразни, решенията на ОС на ответното търговско дружество от 28.12.2009 год. и за заличаване на вписването им в търговския регистър.
С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, свързани с преценката на събрания по делото доказателствен материал и на материалния закон относно пределите на представителната власт на пълномощниците в хипотезата на чл.36 ЗЗД и правата и задълженията на страните по мандатното правоотношение, вкл.правото на довереникът да се отклони от поръчката, ако това е в интерес на доверителя и се иска отмяната му.
В депозирано към частната касационна жалба изложение на основанията за достъп до касационен контрол, частният касатор се е позовал на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на определените за значими за крайния изход на делото въпроси на процесуалното и материално право, а именно: 1.” Какви са пределите на материалноправната компетентност на пълномощника на съдружник, при изричното му упълномощаване?”; 2. „От кога започва да тече срокът по чл.74, ал.2 ТЗ при вписване на решенията на органите на управление на търговските дружества- от момента на научаване за ОС, дори и решението да не е вписано или от момента на неговото вписване?”; 3. „Задължен ли е пълномощникът по упълномощителната сделка да информира доверителя си по нея и за факти и събития, засягащи правната сфера на доверителя и извън пределите на представителната власт?”; 4. „Когато пълномощникът действа отвъд пределите на своето упълномощаване в хипотезата на чл.282 ЗЗД, това основание ли е за трети лица и за съда да приеме, че действията за охраняване интересите на упълномощителя са имплицитно свързани и със задължението на пълномощника да уведоми упълномощителя за предприетите от него действия извън границите на мандата си?”.
Твърдението му е, че възприетото от въззивния съд разрешение по първия от формулираните правни въпроси е в противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 574/08.10.1987 год. на ВС, което обуславя приложението на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, а по отношение на втория е приложимо селективното основание по т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК, предвид задължителната практика на ВКС по същия, обективирана в определение № 783/30.12.2009 год., по ч.т.д.№ 761/2009 год. на І т.о. на ВКС.
Едновременно с това, обстоятелството, че ЗТР, при действието на който са се развили отношенията между страните, следва по време ТЗ и е необходимо да бъде отстранено съществуващото в частност противоречие между чл.25 ЗТР и чл.74, ал.2 ТЗ относно момента на узнаване на решенията на органите на управление на дружеството, подлежащи на вписване и наличието на правен интерес от упражняване правото на съдебна защита, според частния касатор, обуславя и наличие на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, който същият счита за приложим и по отношение на формулирания следващ въпрос на материалното право.
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище по същата в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима, но искане за допускане на касационното обжалване е неоснователно, поради следното:
За да постанови обжалваното определение Бургаският апелативен съд е приел, че ищецът, по признание на изричния му пълномощник – адв. К., обективирано в депозираната от нея пред АВ молба за спиране, е узнал за ОС на ответното ТД още на датата на неговото провеждане – 28.12.2009 год., от която е започнал да тече и предвиденият в чл.74 ТЗ преклузивен срок, изтекъл за страната на 11.01.2010 год., поради което заявените с подадената на 18.03.2010 год. в канцеларията на СОС искова молба искове за отмяна на взети от същото ОС на съдружниците решения са недопустими и не подлежат на разглеждане.
Изложени са съображения, че макар и подадена от пълномощник молбата от името на Т. В., депозирана в АВ за спиране вписването на промени по партидата на ответното ТД в Търговския регистър, съгласно приетите на 28.12.2009 год. решения на ОС, отразява волята на последния, като упълномощител, а не тази на адв. К..
Обстоятелството, че в пълномощното на последната изрично е посочено, че е оправомощена и с правото да иска спиране на регистърното производство по партидата на ответното ТД е достатъчно, при липсата на оспорена представителна власт на същата, за да се счете, че изразът „днес – 28.12.2009 год.” съдържа признанието и за момента на узнаване за процесните оспорвани решения, като за срока по чл.74, ал.2 ГПК е ирелевантно дали последната на тази дата своевременно е уведомила упълномощилото я лице.
Следователно съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че релевантен за крайния правен резултат по делото е единствено формулираният от частния касатор правен въпрос, в частта му за началото на срока по чл.74, ал.2 ТЗ. Останалите въпроси на материалното право, макар и важни нямат обуславящо значение за решаващите правни, а не фактически изводи на въззивната инстанция, поради което не попадат в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Отделно от това те не са били и предмет на преценка от решаващия съд, поради което така поставени от частния касатор в случая имат по- скоро хипотетичен характер.
По отношение на определения за значим за крайния изход на делото правен въпрос, който частният касатор е формулирал е недоказано поддържаното селективно основание.
Освен, че съгласно постановките в т.3 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС задължителната практика на ВКС е неотносима към критерия за селекция по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, то дори и да се приеме, че в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, депозирано към разглежданата частна касационна жалба, се касае единствено до неправилно дадена от страната правна квалификация на допълнителната процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване, която е отстранима в производството по чл.274, ал.3 ГПК, обсъдено и по същество твърдяното противоречие отсъства.
С цитираното определение на състав на І-во т.о. на ВКС № 783/ 30. 12. 2009 год., по ч.т.д.№ 761/2009 год. е налице задължително за съдилищата в страната произнасяне по въпроса дали заявленията за вписване, документите приложени с тях и постановените откази за вписване, представляват подлежащи на обявяване актове по см. на чл.5 ЗТР и дали за тях е приложима презумпцията на чл.9, ал.2 ЗТР за публична известност, какъвто въпрос въобще не е бил предмет на спора пред Бургаския апелативен съд, нито по него е налице произнасяне с обжалвания въззивен съдебен акт.
Неприложимо по отношение на горепосочения формулиран и относим към предмета на делото правен въпрос е и селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно задължителните разяснения в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС на корективно тълкуване подлежи конкретна правна норма, която е неясна, непълна или вътрешно противоречива и произнасянето от ВКС би имало значение за уеднаквяване на практиката по приложението и в сходни казуси, но не такъв е разглежданият случай. Нормата на чл.74, ал.2 ТЗ, относима към началото на прекратителния срок за предявяване на иска по чл.74, ал.1 ТЗ в хипотезата, когато ищецът – съдружник или акционер не е присъствал на ОС или не е бил редовно поканен е ясна точна и не предполага противоречиво тълкуване в практиката на съдилищата. Що се касае до преценката относно момента на узнаване за взетите от ОС решения от страна на последния, то тази преценка на решаващия съд всякога е обусловена от фактите и обстоятелствата по конкретното дело и като относима към обосноваността или процесуалната законосъобразност на постановения съдебен акт подлежи на контрол едва след допускане на касационната жалба до разглеждане по същество, но е ирелевантна за предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното становище за неприложимост на селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е съществуващата трайно установена съдебна практика, относно началния момент на срока по чл.74, ал.2 ТЗ в разглежданата хипотеза, която няма обществена необходимост да бъде променена и според която узнаването за решенията на ОС от съдружника е без значение когато те са доведени до знанието на редовно упълномощен негов представител. С тази практика въззивният съд изцяло се е съобразил, приемайки че щом безспорно надлежно упълномощената от ищеца адв. К. в молбата си до АВ изрично е заявила, че се противопоставя на „поисканото днес- 28.12.2009 год./ датата на процесното ОС/ вписване на промени по партидата в ТР на ответното ТД взети с решения на О. от 28.12.2009 год.”, то именно тази дата поставя и началото на преклузивния срок за предявяване на конститутивния иск по чл.74, ал.1 ТЗ от съдружника -упълномощител.
Водим от горните съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Бургаския апелативен съд № 75 от 11.03.2013 год., по ч.т.д.№ 55/2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: