О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 570
София, 22.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 671/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 17 от 15.02.2012 г. по гр.д.№ 661/2011 г. на Варненския апелативен съд в частта, с което е отменено решение № 927 от 03.10.2011 г. по т.д.№ 689/2010 г. на Варненския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да предаде на [фирма] /н/, В. владението върху 567 кв.м. ид. части от недвижим имот, празно дворно място с площ 1 134 кв.м.с идентификатор, 07598.305.319 по плана на [населено място], В. област.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на въззивното решение в нарушение на материалния закон – основание по чл.281, т.3 ГПК за касирането му, а допустимостта на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
В изложението на основанията като правен въпрос, по който следва да се допусне касационно обжалване, се сочи въпросът какъв е характера на недействителността на действията/сделките в хипотезите на чл.646 ТЗ /относителна или абсолютна/. Касаторът счита, че същият е съществен при отчуждително действие /разпореждане/ с индивидуално определена вещ от масата на несъстоятелността, което впоследствие е напуснало и патримониума и на последващия приобретател и към момента на завеждане на иска по чл.646 ТЗ не е в негова (на ответника) собственост, каквато е разглежданата хипотеза, която поставяла и следващия правен въпрос за субективните предели на СПН на решението по иска по чл.646 ТЗ, тъй като в практиката на ВКС се оформили две становища – че има белезите на абсолютната недействителност и се свързва с последиците на нищожността по чл.26 ЗЗД и второто, което отклонявайки се от стриктното граматическо тълкуване приемало, че в хипотезите на чл.646 ТЗ се визира относителната недействителност, такава, каквато е уредена в чл.135 ЗЗД.
Ответникът [фирма], представлявано от синдика Я. С. оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Ищецът [фирма] /н/ продал на 10.12.2004 г. на Р. Г. 2/3 ид.части от описаното в решението дворно място, а на 29.04.2005 г. последната ги прехвърлила в собственост на първия ответник [фирма], [населено място].
На 17.06.2005 г. [фирма] прехвърлил на втория ответник и настоящ касатор 567 кв.м. от придобитите 2/3 ид.части, а на 07.09.2005 г. двамата ответници взаимно си учредили право на строеж за изграждане на жилищна сграда върху процесния недвижим имот.
С решение от 29.12.2006 г. по т.д.№ 361/2005 г., В. открил производство по несъстоятелност на [фирма] с начална дата на неплатежоспособност 13.12.2002 г.
С решение от 18.06.2007 г. по т.д.№ 925/2006 г., на основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ е прогласена по отношение на кредиторите на [фирма] /н/ нищожността на продажбата, извършена на Р. Г. на процесните 2/3 ид.части от недвижимия имот.
По настоящето дело [фирма] /н/, представлявано от синдика е предявил ревандикационен иск срещу двамата приобрататели по обявената за относително недействителна сделка за продажба на 2/3 ид. части от процесното дворно място с твърдения, че с влизане в сила на решението по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ е установена принадлежността на процесния имот към масата на несъстоятелността, който се намира във владение на ответниците и че то се осъществява без правно основание.
Въззивният съд отменил отхъвърлителното първоинстанционно решение и уважил обективно съединените искове по чл.108 ЗС, като развил съображения, че в правната доктрина и в съдебната практика регламентираната в чл.646 ТЗ нищожност се обозначава и като относителна недействителност поради това, че от нея могат да се ползват ограничен кръг лица, но с оглед последиците си тя разкрива сходство с абсолютната нищожност по чл.26 ЗЗД. Според съда доколкото успешното провеждане на отменителния иск не може да доведе до попълване на масата на несъстоятелността, длъжникът може да заведе иск за реалното връщане на имота. Изложено е, че прогласената нищожност ползва кредиторите на несъстоятелността, което означава, че спрямо тях процесната сделка се счита за неизвършена и това е така в отношенията между страните по самата сделка – ответници по иска по чл.646 ТЗ. Купувачът по атакуваната сделка /Р. Г./ не е придобил самостоятелни права върху имота и поради това не е могъл да прехвърли права на [фирма], каквито не е придобил, а това дружество не е прехвърлило такива права и на ответника – настоящ касатор. По отношение на дружеството в несъстоятелност и кредиторите на масата ответниците са закупили имота от несобственик и тези сделки не са нищожни, но не са прехвърлили вещни права. Това не означавало, че придобитите от тях права са противопоставими на действителния собственик, тъй като приложение намирал принципът, че никой не може да прехвърли повече права от тези, които притежава, като по съображения, че механичното привнасяне на последиците от хипотезата на чл.135 ТЗ е недопустимо е счетена за ирелевантна добросъвестността на последващите приобретатели, коментирана от първия съд с оглед по-ранното вписване на нот.акт за придобиване на имота спрямо исковата молба по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че поставените от касатора въпроси са определящи за изхода на делото и отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Като е приел за основателен предявения иск за попълване на масата на несъстоятелността по съображения, че прогласената по реда на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ нищожност на първоначалната сделка ползва кредиторите на несъстоятелността, на които не могат да бъдат противопоставени правните й последици, а част от тях са и последващи прехвърляния в полза на ответниците, които макар и действителни, не са породили вещноправен ефект поради правилото, че „никой не може да прехвърли повече права отколкото сам притежава”, въззивният съд по същество е застъпил тезата, че в хипотезата на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ се визира относителната недействителност, независимо от направения с решението коментар, че тя разкрива сходство с абсолютната нищожност по чл.26 ЗЗД.
Приложените от касатора съдебни актове не обосновават извод, че по въпроса за недействителността на сделките/действията в хипотезите на чл.646 ТЗ, в практиката на ВКС освен становището, според което законът визира относителната недействителност, такава, каквато е уредена в чл.135 ЗЗД е формирано и второ, с което се приема, че визираната в чл.646 ТЗ нищожност има белезите на абсолютната недействителност и се свързва с последиците на нищожността по чл.26 ЗЗД.
С цитираното от касатора Решение № 105 от 25.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 90/2009 г., I т. о., ТК е прието, че нищожността по чл. 646 ТЗ съдържа правните белези на относителната недействителност. Изтъкнато е, че с използваният от ТЗ термин „нищожност“ на действията/сделките по принцип се характеризира недействителността като начална (абсолютна), докато редът за прогласяването й чрез установителния иск по чл.646 ТЗ сочи, че нищожността е такава само по отношение на кредиторите на несъстоятелността, като това изрично ограничение на закона изключва абсолютната нищожност. По същия начин е квалифицирана недействителността по чл.646 ТЗ в Решение № 67 от 15.04.2011 г. на ВКС по т.д.№ 746/2010 г., ІІ т.о., ТК, приложено към изложението.
В останалите съдебни актове, цитирани от касатора този въпрос не е разискван, като с Решение № 136 от 02.02.20110 г. на ВКС по т.д.№ 242/2012 г. е обсъждана правната квалификация на обусловения от специалния отменителен иск по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ осъдителен иск на длъжник за реалното връщане на даденото в масата на несъстоятелността.
С Решения № 100 от 15.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 808/2008 г., ІІ т.о. и Решение № 114 от 03.08.2009 г. на ВКС по т.д.№ 644/2008 г., ІІ т.о., ТК и Решение № 68 от 30.06.2010 г. на ВКС по т.д.№ 933/2009 г., І т.о., ТК и Решение № 62 от 17.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 39/2009 г., І т.о., ТК е обсъждан въпросът за лицата, легитимирани да предявяват искове за попълване на масата на несъстоятелността, обусловени от отменителните искове по чл.646 ТЗ, както и искове по чл.135 ЗЗД.
Изложеното позволява да се приеме за недоказано твърдението на касатора, че по поставения въпрос е формирано и второ становище, с което обратно на заетото от ВКС и от въззивния съд е прието, че в хипотезите на чл.646 ТЗ се визира абсолютната недействителност и че тя се свързва с последиците на нищожността по чл.26 ЗЗД.
Липсата на противоречива съдебна практика по поставените правни въпроси обуславя извод за отсъствие на сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за достъп на въззивното решение до касация.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 17 от 15.02.2012 г. по гр.д.№ 661/2011 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
4