О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 577
София, 23.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 31.05.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 828 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на адв. К.Н., като пълномощник на Б. С. В., против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 981/12.06.2012 год., по в.гр.д.№ 743/ 2012 год., в частта, с която са отхвърлени предявените от настоящия касатор, като ищец, срещу Г. Ф., [населено място] обективно кумулативно съединените искови претенции: по чл.288, ал.1, т.2, б.”б” КЗ за разликата над присъдената сума от 8 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесно увреждане на същия, настъпило в резултат на ПТП, причинено на 22.06.2010 год. от неустановен водач на МПС, избягал от местопроизшествието и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за разликата от 22 000 лв. за периода 22. 06. 2010 год. – 03.11.2010 год., както и в частта за възлагане нему отговорността за деловодните разноски на ответника в размер на сумата 77.00 лв., на осн. чл.78, ал.8, във вр. с ал.3 ГПК.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД и на съществените съдопроизводствени правила, относими към преценката на събрания по делото доказателствен материал, поради което се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор в тази му част по същество от касационната инстанция.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационния контрол с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, твърдейки, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС относно приложението на чл.52 ЗЗД и размера на присъжданите обезщетение за неимуществени вреди.
Визираното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е аргументирано със съществуващата различна практика на съдилищата в страната по въпроса за справедливия размер обезщетение, дължимо в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, респ. срещу Г. фонд, която следва да бъде уеднаквена от ВКС, за да се постигне точно прилагане на закона, което от своя страна ще допринесе и за развитие на правото. Допълнително в тази вр. са изложени и съображения относно необходимостта от осъвременяване на създадената от ВКС практика, която следва да бъде съобразена и с променените и почти ежегодно увеличавани нива на застрахователни лимити.
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, въз основа на обстоен анализ на събраните по делото доказателства, е счел за осъществени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника – Г. Ф., [населено място] за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в резултат на предизвикано ПТП на 22.06.2011 год. в [населено място], [улица]от неустановен водач на неконкретизирано по регистрация МПС, напуснал мястото на инцидента.
Съобразявайки момента на реализиране на непозволеното увреждане, възрастта на пострадалия, броя, тежестта и характера на уврежданията, продължителността и интензитета на търпяните от последния болки и страдания, както и липсата на трайно останали последици от телесната травма въззивният съд е изградил краен правен извод, че справедливо по см. на чл.52 ЗЗД, според разясненията в ППВС № 4/68 год. за критериите въз основа на които същото следва да се определя, се явява присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 8 000 лв..
С оглед изхода на делото по главния иск частично е уважена и акцесорната искова претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД, а своевременно поисканите от страните по спора деловодни разноски са съобразни с процесуалните правила на чл.78, ал.1 и ал.3, във вр. с ал.8 ГПК и размера на доказаните от правоимащите извършени такива.
Следователно значим за изхода на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК и задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС се явява формулираният от касатора, макар и в известна степен непрецизно, въпрос на материалното право, свързан с приложението на чл. 52 ЗЗД и въведеният с него принцип за справедливост при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
По отношение на същия, обаче, е неосъществено поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Освен, че същото е аргументирано в несъответствие с постановките в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС за вложеното в него съдържание от законодателя, то самото наличие на задължителна практика на ВКС – ППВС № 4/68 год., по поставения от касатора материалноправен въпрос, при отсъствие на обоснована обществена и правна необходимост от осъвременяването и, към която застрахователните лимити са ирелевантни, изключва приложимостта му.
При създадена задължителна съдебна практика по тълкуване и прилагане на чл.52 ЗЗД,чрез въвеждане на критерии за определяне на обезщетението за неимуществени вреди като справедливо, се презюмира, че условията за точното и еднакво прилагане на закона, вкл. и на установения с него принцип на справедливост са налице, каквато е и целта на тази допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Що се касае до евентуалното противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС, подкрепена и с множество постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС, между които и посоченото от касатора, то последното принципно би могло да обоснове приложение на друг селективен критерий- този по чл.280, ал.1 ГПК, но не и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В случая, обаче, доколкото въззивният съд изцяло се е съобразил със задължителните указания в ППВС № 4/68 год. по приложението на чл.52 ЗЗД, недоказано се явява и бланкетно поддържаното от касатора противоречие с практиката на ВКС.
Само за прецизност в тази вр. следва да се посочи, че когато, както е в разглеждания случай, са спазени указаните в ППВС № 4/68 год. критерии от значение за определяне на справедлив размер обезщетение за възмездяване неимуществените вреди на увредените лица и разликата в различните им размери присъждани от съдилищата, дори и при еднакво по вид травматично увреждане, се дължи на различните факти и доказателства по отделните дела, противоречие по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК в приложението на конкретната законова разпоредба въобще отсъства.
Останалите наведени с касационната жалба оплаквания, свързани с необоснованост на правните и фактически изводи на въззивния съд и допуснато нарушение на закона, дори и да са налице, са основания за касиране на обжалваното решение, но ирелевантни за достъпа до касационен контрол не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК – арг. от чл.281, т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на Б. С. В. с вх.№ 7102/13.07.2012 год. на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 981/12.06.2012 год., по в. гр. д. № 743/ 2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: