О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 582
София, 26.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 31.05.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 854 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 631 от 20.04.2012 год., по в.гр.д.№ 611/2012 год., с което е потвърдено решение № 3022 от 29.07.2011 год., по гр.д.№ 3837/2011 год. на Пловдивския районен съд и по предявения от Д. С. Д. срещу касатора, като ответник, иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК е признато за установено, че последният дължи на ищеца сумата 13 000 лв., представляваща договорна неустойка за забава за периода 01.10.2009 год. – 01.11.2010 год., съгласно неустоечната клауза на чл.7, пр.1, във вр. с чл.5 и чл.6 от договор за учредяване право на строеж сключен между страните на 01.02.2008 год. с нотариален акт № 24, т.І, д. № 23 от 01.02.2008 год. по описа на Нотариус Н. Д. с рег.№ 36 по Р., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.1.2010 год. до окончателното и изплащане, както и сумата 800 лв. – деловодни разноски, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение № 11830 от 23.11.2010 год. и изпълнителен лист, по ч.гр.д.№ 17776/2010 год. на ПРС.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, относими към конституирането на страните в исковото производство и към допускане и преценка на поисканите от страната и ангажирани по делото доказателства- касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК/ неправилно посочено ал.2 на чл.280 ГПК/ по отношение на определения за значим въпрос на процесуалното право – дали съдът е длъжен да конституира заинтересованите страни по делото и дали тяхното неучастие в процеса води до недопустимост или до неправилност на обжалваното решение.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно по основателността на въведеното касационно основание.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Поставеният от касатора въпрос на процесуалното право,несъмнено важен правен въпрос, е въобще неотносим към решаващите правни изводи на въззивния съд, според които виновната забава на ответника като приемател – строител по валидно сключен между страните договор за учредяване право на строеж с последващо придобиване право на собственост от ищеца върху част от изградените обекти в построената в имота сграда, обуславя ангажиране договорната му отговорност за неизпълнение съобразно уговорената между съконтрахентите неустоечна клауза, която съответстваща на присъщите и обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции не противоречи на добрите нрави, каквото неоснователно възражение е поддържал в хода на процеса длъжникът [фирма]. Следователно така формулираният процесуалноправен въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно задължителните разяснения в т.1 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Само за прецизност в тази вр. следва да се посочи, че въпросът за ненадлежното конституиране на страните по предявения иск, поради наличие на съвместно учредена суперфиция от съсобствениците на процесния поземлен имот, между които е и ищецът на ответното ТД, въведен едва във въззивното производство, като ирелевантен за допустимостта на предявения иск, поради отсъствие на задължително необходимо другарство, в който случай единствено въззивният съд е задължен служебно да се произнесе по същия, не е бил и предмет на обсъждане в обжалваното въззивно решение.
Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че обикновените съсобственици/ извън хипотезата на притежаване на права в режим на съпружеска имуществена общност/ на поземлен имот, учредили съвместно право на строеж върху него на трето лице, могат да упражняват поотделно правата си във вр. с поетото от последното задължение за построяването на сградата или на отделните обекти в нея.
В този случай, както е прието и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение на ІІ гр. о. на ВКС № 96/09.05.2013 год., по гр.д.№ 878/ 2012 год., съсобствениците на земята не са задължителни необходими другари нито в производството по ревандикация на имота, нито в производството за обезщетяване, поради незавършеното или извършено със забава строителство и следователно не възниква необходимост от задължителна намеса на съда относно конституирането на страните в процеса.
Отсъствието на формулиран от касатора правен въпрос, който да обосновава общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване само по себе си, съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС е достатъчно, за да бъде отречена основателността на искането за достъп до касационен контрол, уреден по действащия ГПК като факултативен, а не задължителен.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че цитираното определение на състав на ВКС, ГК, постановено по реда на чл.288 ГПК, според разясненията в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на се включва в практиката на съдилищата, поради което не би могло да бъде източник на твърдяното от касатора противоречие.
Що се касае до селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, то освен, че е аргументирано единствено с възпроизвеждане на законовия му текст, което е в несъответствие със задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, наличието не само на трайно установена, но и задължителна практика на ВКС по приложението на конкретната законова разпоредба, по отношение на която не е налице обществена и правна необходимост за промяната и, изключва въобще приложимостта му.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което при този изход на делото в касационната инстанция, настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по отговорността за същите- арг. от чл.78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, съставът на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 631 от 20.04.2012 год., по в.гр.д.№ 611/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.