О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
София, 26.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесете април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 658/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 208 от 07.05.2012 г. по в.т.д.№ 168/2012 г. на Пловдивския апелативен съд. С последното е потвърдено решение № 152 от 28.12.2012 г. по т.д.№ 154/2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от касатора иск срещу ПК „И.”, [населено място], обл.П. за сумата 26 408.33 лв., представляваща неустойка по договор за наем от 20.07.2009 г.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, а достъпът му до касационно обжалване е обоснован с наличието на предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК
Ответникът ПК „И.” оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд приел, че ищецът не е доказал неизпълнение на задълженията на ответната кооперация по договора за наем от 20.07.2009 г., по който отдала под наем собствен търговски обект с предназначение за игрална зала като предпоставка за ангажиране на отговорността й за неустойка. При тълкуване на клаузите му по правилата на чл.20 ЗЗД с решението е прието, че задължение за снабдяване на наемателя с документи за собственост на наемодателя, чието неизпълнение според ищеца е правопораждащия вземането му факт, не е поемано от кооперацията. Вярно било, че с анекса от 10.06.2010 г. последната се задължила не по-късно от 31.08.2010 г. да предаде на наемателя документите (нотариални актове, скици, удостоверения и др.), необходими за да започне преустройството на наетия от него обект, но според т.2 от цитирания анекс, ако до изтичане на този срок наемателят не получи посочените документи, следва да се счита, че наемодателят е отправил едностранно предизвестие за прекратяване на договора, и че наемателят е приел това предизвестие. От това е направен извод, че с посочената клауза страните се договорили, че при невъзможност за снабдяване с документите, респ. за откриване на игралната зала, договорът за наем се прекратява по взаимно съгласие, което според съда не покрива състава на договорената клауза за неустойка, която предполага виновно поведение на едно от страните по него, при което в полза на изправната страна възниква правото за едностранно прекратяване на наемния договор. Изтъкнато е освен това безспорното по делото обстоятелство, че наемателят е бил наясно с необходимостта от снабдяване с допълнителни документи, в която стои и причината страните да се договорят, че наемната цена ще се заплаща от момента на реалното ползване на имота съгласно договореното предназначение. От това е направен извод, че макар и консенсуален по правната си природа, предвид спецификата на дейността, страните са уговорили реалното изпълнение на наемния договор едва след реализирането на посочената дейност, а такова според данните по делото не е настъпило.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
В изложението на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се поддържа достъпът на въззивното решение до касационно обжалване, касаторът е формулирал следните въпроси: „1. Задължението за оказване на съдействие от страна на наемодателя съдържа ли се в общото задължение по чл.228 във вр. с чл.230 ЗЗД и дали неизпълнението му съставлява пълно неизпълнение на наемния договор; 2. Предвид консенсуалния характер на договора за наем поражда ли той правни последици, в.ч. и санкционни такива, ако имотът не е ползван по предназначение по вина на наемодателя поради отказа му да окаже съдействие на наемателя”.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е необходимо посочените процесуалноправни и материалноправни въпроси, разрешени с обжалваното решение да са обусловили изводите на съда по спорното материално право. Настоящият състав намира, че поставените въпроси са относими към конкретния правен спор, но по отношение на тях не е обосновано допълнителното основание по т. 3 на чл. 280 ГПК за достъп до касационно обжалване.
Посоченото основание би било налице, когато разглеждането от ВКС на поставените правни въпроси би допринесло за промяна на създадената неправилна съдебна практика по прилагане на закона – при непълнота, неяснота или противоречия в закона. Настоящият случай не е такъв, тъй като нормите на чл.228 и чл.230 ЗЗД са ясни и не се нуждаят от тълкуване, по тях е налице непротиворечива съдебна практика, като при постановяване на решението си въззивният съд изцяло се е съобразил с нея. След обстойна преценка на доказателствата и изследване на действително изразената от страните воля, въззивният съд е изградил извод, че уговореното от тях реално изпълнение на договора да се свързва с момента на привеждане от наемателя на вещта в състояние, годно за ползването й по предназначение, съставлява това друго уговорено по смисъла на чл.230, ал.1 ЗЗД, което изключва задължението на наемодателя за предаване на имота в състояние, което да отговаря на ползуването, за което е той е нает, респ. за оказване на съдействие на наемателя.
В обобщение, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касационно обжалване.
Независимо от изхода на делото, искането на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се остави без уважение, тъй като се претендират такива, сторени в предходните инстанции.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 208 от 07.05.2012 г. по в.т.д.№ 168/2012 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: