О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.578
София,26.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 653/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение № 21 от 09.04.2012 г. по в.гр.д.№ 51/2012 г. на Бургаския апелативен съд. С последното е отменено решение № 383 от 01.12.2011 г. по гр.д.№ 850/2011 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която предявения от ЗАД [фирма] с правно основание чл.213 ГПК иск е отхвърлен до размера на 10 901 лв. и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на ищеца сумата 10 901 лв., представляваща съответна на съпричиняването част от изплатеното обезщетение за неимуществени вреди на Х. З. Ш.-германска гражданка, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, както и разноски в размер на 389 лв.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон, а достъпът му до касационно обжалване е обоснован с наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Към изложението са приложени решения на ВКС, вкл. и постановени по реда на чл.290 ГПК, както и на различни по степен съдилища, част от които са без отбелязване за влизането им в сила.
Ответникът по касация оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалвания съдебен акт въззивният съд частично отменил решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявения срещу касатора регресен иск на застрахователя, като на спорния по делото въпрос налице ли е вредоносен принос от ответната община за настъпилото ПТП, за причинените в резултат на което неимуществени вреди ищецът заплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение, Бургаският апелативен съд отговорил утвърдително. След обстойна преценка на събраните доказателства е приел, че процесното ПТП, при което поради неравности на пътната настилка част от товара на автомобил „Мерцедес 207Д”, застрахован при ищеца по застраховка „Гражданска отговорност” е паднал върху пешеходката Х. Ш. и й причинил средна телесна повреда, подробно описана в исковата молба. Според въззивния съд, направеният с обжалвания пред него съдебен акт извод, че вина за увреждането носи единствено водачът на товарния автомобил не съответства на доказателствения материал, доколкото вещото лице от А. установило, че пътното платно на [улица]в [населено място] е било прокопано напречно по оста с ширина на изкопа 30-35 см. и дължина 3.60 км., като част от него е бил насипан с асфалт, а останалата отъпкана със земна маса, при което разликата в нивото на настилката е между 3 и 8 см., а изсипването е станало в посока на по-дълбоката неравност. Според съда това обстоятелство, както и неправилното укрепване на товара са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, като отговорността на ответната община следва да се ангажира в качеството й на собственик и стопанин на пътното платно, за чието състояние отговаря, но в съотношение 1/5 поради по-високия принос на водача на товарния автомобил.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение, намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
В изложението на основанията за достъп на въззивното решение до касационно обжалване, касаторът е формулирал следните въпроси: „1. Доколко неравностите на пътното платно е причинило падането на товара; 2. След като водачът на товарното МПС е възприел неравността на пътното платно и е знаел за неукрепения товар, следва ли Общината да носи отговорност и 3. Може ли съдът да определя обезщетение за имуществени вреди по справедливост.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е необходимо посочените процесуалноправни и материалноправни въпроси, разрешени с обжалваното решение да са обусловили изводите на съда по спорното материално право.
Настоящият състав намира, че така поставени от касатора, първите два от въпросите не представляват основание за селектиране на касационната жалба. Разрешаването на тази група въпроси би означавало ВКС да се произнесе по съществото на конкретния правен спор в закритото заседание, в което той се произнася само по допускане на касационното обжалване.
Що се отнася до материалноправния въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД, доколкото предмет на спора е регресният иск на застрахователя срещу делинквента и по този въпрос липсва произнасяне от въззивния съд, то по отношение на него също не е налице основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК и поради това не следва да се обсъжда допълнителното изискване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за разрешаването му в противоречие със задължителната практика.
В обобщение, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 21 от 09.04.2012 г. по в.гр.д.№ 51/2012 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: