О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 586
София, 27.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 768/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Т. С., Н. Г. С. и И. Г. С., подадена чрез пълномощника им адв.К. Н. от САК срещу решение № 487 от 28.03.2012 г. по гр. д. № 845/2019 г. на Софийски апелативен съд. С последното въззивният съд отменил решение № 3959 от 28.07.2010 г. по гр.д.№ 915/2006 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ на касатора И. Г. С. за обезщетяване на търпените лично от него вреди от смъртта на неговия дядо Т. С. П. за сумата 20 000 лв. и вместо него постановил друго, с което отхвърлил предявения от него иск срещу [фирма], както и в частта, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете срещу [фирма] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на настоящите касатори в качеството им на наследници на починалата ищца И. П. за разликата над общ размер 20 000 лв., при прието от съдилищата в размер на ? съпричиняване от съпруга й Т. С. П..
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението в обжалваните части поради необоснованост и нарушения на закона. В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 се твърди, че ВКС изостава в практиката си относно прилагането на чл.52 ЗЗД, като присъжда значително по-ниски размери на обезщетенията спрямо тези от САС, като по този начин се нарушавал чл.5 ГПК за спазване на чл.5 ГПК. Поддържа се, че при постановяване на решението САС е нарушил Конституцията на Република България. При определяне на размера на обезщетението за действително претърпените вреди САС постановил решението си в противоречие с решение № 749/05.12.2008 г., ВКС, ТК. Развити са и доводи, че икономическата конюнктура е в основата на почти ежегодното нарастване на нивата на застрахователни покрития, който в случая за едно пострадало лице е 700 000 лв., а за 2012 г. – в размер на 1 000 000 лв. , а за две и повече – 5 000 000 лв.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата, както и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, но независимо от нейната редовност, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
Касаторите не са посочили въпрос на материалното и/или процесуалното право по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Макар и възпроизвели текстово нормата на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, касаторите не са развили каквито и да било доводи, относими към нея. Доколкото изобщо не е поставен правен въпрос, то и общо посоченото решение на ВКС е ирелевантно като разглеждащо конкретен правен въпрос при различна от тази на обжалваното решение фактическа обстановка, а страната не е навела доводи за конкретно противоречие между тях.
Дори и от изложението да се изведе връзка между основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и приложението на чл. 52 ЗЗД, този довод също е неотносим към посоченото основание. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на жалбоподателката за наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доводите, свързани с оплаквания за неправилност на решението съставляват отменителни основания по чл. 281 ГПК, но са без правно значение в производството по селектиране на касационните жалби.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК, на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 487 от 28.03.2012 г. по гр. д. № 845/2019 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Й. Т. С., Н. Г. С. и И. Г. С. да заплатят на [фирма] разноски по делото в размер на 150 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: